Върви си чукчата по улицата и намира джобно огледалце. Поглежда в него и казва:
– Да, такава снимка и аз бих я изхвърлил!

Един абориген срещнал друг абориген, който изглеждал отчаян и съсипан. Попитал го: „Какво ти е, братко, защо си толкова посърнал?“. „Какво да ти кажа, брате, купих си нов бумеранг!“. „Е, добре де, радвай се тогава, не тъжи за стария си бумеранг. Хвърли го и толкоз!“. „Там е проблемът – аз го хвърлям, а той все се връща при мен!“.

В Белият дом се звъни. Вдига президентът и чува заплашителен глас:
– Обаждаме се от Македония! Предайте се или ще взривим Чикаго!
– Вие нормални ли сте? Майната ви!
След минута обаче Чикаго бил изпепелен.
Телефонът отново звъни:
– Обаждаме се от Македония! Предайте се или Лас Вегас изчезва от картата!
– Майната ви! Не ни е страх!
След минути Лас Вегас бил в историята, изпепелен за секунди.
Телефонът звъни за трети път. Преди да успеят да отправят нова заплаха, президентът яростно изкрещява:
– Македонци, мамицата ви ще разплачем, но само да ви намерим на картата!

Българинът ползва подлеза само в крайна нужда, а също по голяма и малка.

Група японци отива на посещение в български машиностроителен завод. Водят със себе си и преводач японец, обучен в най-добрите традиции на българската литература. Разглеждайки, попадат на интересна сцена. Стругар внезапно избухва и хвърля един детайл на земята крещейки нещо ядосано. Преводачът превежда леко учуден: „Стругарят казва, че иска да прави секс с майката на детайла“. Приближава се главният инженер, поглежда детайла и започва да се кара на стругаря. Преводачът превежда „Инженерът пита как стругарят е успял да прави секс с майката на детайла и самият той иска да прави секс с майката на стругаря“. Стругарят още по-ядосан отвръща на инженера и преводът е: „Стругарят каза, че няма представа как детайлът е направил секс с майка си, но ако инженерът продължава да му се бърка и да му дига кръвното, ще прави секс с майка му и с майките на другите работници и с майката на директора и дори с майката на самият завод…“. Японците са впечатлени от либидото на стругаря и замислено отминават.

Седи си в местния бар един огромен ирландец и кротко си пие бирата. До
него сяда дребно човече с мека китка и си поръчва мартинита. След
няколко питиета очите му светнали, наклонил се към ирландеца и тихо му
прошепнал:
– Искаш ли да ти лапна оная работа?
Великанът избухнал, направил човека на пихтия с няколко удара, изхвърлил
го през прозореца и пак кротко си седнал на мястото.
– Джон, никога не съм те виждал така разярен, какво толкова ти каза тоя?
– попитал учудено бармана
– Нещо за работа, не чух добре – казал ирландеца.

Баща – корсиканец инструктира сина си за първата брачна нощ:
– Първо я вземи на ръце, защото Корсика – това е СИЛА.
После я хвърли в леглото, защото Корсика – това е ГОРДОСТ.
После се съблечи пред нея, защото Корсика – това е КРАСОТА.
На друия ден синът докладва:
– Всичко направих едно по едно, точно как ме посъветва.
– И после?
– После си ударих една на ръка, защото Корсика – това е НЕЗАВИСИМОСТ!

Самотен изследовател се изгубил и скитал три седмици из китайски пустини. Накрая стигнал до някаква планина, едва се изкачил по нея и близо до върха попаднал на къщичката на стар мъдрец. Помолил го за храна и гостоприемство. – Добре, – казал китаецът. – Моят къща – твоя къща. Ти яде, пие, но не закача моя внучка, или аз приложи тебе три най-ужасен китайски мъчение…
Съгласил се пътникът, изкъпал се, навечерял се и тъкмо тогава се ърнала с малкото си стадо внучката на мъдреца. Погледнал я изследователят – момичето било хубаво като капка. Легнал си, но към полунощ не издържал, станал, отишъл до стаята… и двамата си прекарали доста добре. После, за да не буди подозрение, нашият човек се прибрал в стаята си и заспал. Събудил се към обяд и усетил на гърдите си тежест. Отворил очи, а на гърдите му сложен камък. На камъка – надпис: „Първи ужасен китайски мъчение – десет кила камък.““Ама че мъчение!“ – ухилил се изследователят. Изправил се, отворил прозореца (а къщичката била на ръба на пропаст)и хвърлил камъка навън. В този момент, на перваза на прозореца, мярнал втори надпис: „Втори ужасен китайски мъчение – камък вързан за дясна топка.“ Погледнал човека към падащия камък, видял тънкото въженце зад него и без да мисли повече скочил през прозореца. Докато падал, видял трети надпис, надраскан на външната стена на къщата: „Трети ужасен китайски мъчение – лява топка вързан за легло.“

Свети Петър остарял, попрегърбил се и изнемощял. Краката му вече не го държали и му било трудно да посреща лично кандидатите за Рая. Ръцете му отслабнали и едва успявал да открехне тежките райски порти от ковано злато, за да влязат достойните.

Затова си взел един млад и силен ангел за помощник. Дал му връзката с ключовете, тефтера и нужните наставления и се оттеглил в покоите си, но от време на време поглеждал към мониторите около себе си и следял как се справя ангелът.

След няколко дни по пътя към Рая се задала група мургави мъже и помощникът излязъл да ги посрещне. Щом се приближили, миризмата от тях го накарала да сбърчи нос, тъй като нямала нищо общо с уханието от градините зад него. “Тия трябва да са живели без вода в пустиня, щом са такива немити и с почернели от мръсотия тела и дрехи”- помислил си той.

Предвкусвайки удоволствията, които ги чакали в Рая, мургавите се хилели насреща му, оголвайки пожълтелите си, проядени зъби.

– Вие какви сте?

– Роми… – отвърнал един от тях, като преместил цигарата си от едната в другата страна на почти беззъбата си уста.

Ангелът направил бърза справка в джобния компютър, даден му от Свети Петър и незнайно защо наричан от него “тефтер”.

– В Рая цигани не се допускат! – осведомил ги той и нервно поразперил крила.

– Що бе? Ний ромите не сме ли ‘ора…? – зароптали те насреща му, почесвайки се по рошавите си глави и небръснатите си бради.

– Махайте се! Не сте за тук! – отрязал ги крилатият и се скрил зад портите.

Тъкмо заключил и чул, че Свети Петър го вика.

– Какви бяха тези хора и защо ги отпрати? – попитал той долетелия ангел.

– Цигани. Във файловете на тефтера, който ми дадохте, пише, че те са много мързеливи, мръсни, лъжат и много крадат. Реших, че мястото им не е в Рая и затова не ги пуснах.

– Сбъркал си. Трябваше да ги пуснеш…

– Но в тефтера пише…

– А ти помисли ли къде ще отидат те сега? Колегите от Ада също няма да ги вземат. Там и без това е претъпкано от дяволи, а пък и те няма да тръгнат натам… Значи отиват си обратно на Земята и ще продължат да я карат по старому, а там никой не може да ги промени. Трябваше да ги пуснеш тук, да ги интегрираме в нашето общество. Не бива да забравяш, че Господ Бог е направил хората равни и по свое подобие и образ… – тук Свети Петър скришом се прекръстил и добавил: – Затова върви да ги върнеш, ако още не са слезли на Земята.

Ангелът послушно отлетял, но след минута се върнал повече мъртъв, отколкото жив.

– Няма ги! Изчезнали са! – докладвал той примрял от страх.

– Ей, тия са много бързи! Нищо, не се тревожи. Следващия път, като дойдат други цигани, пусни ги да влязат.

– За циганите ясно, но какво ще правим с Райските порти? Аз за тях казвам, че са изчезнали…