Мюлер пита:
– Щирлиц, защо паспортът Ви мирише на руска водка?
Щирлиц трескаво мисли и накрая казва:
– Сетих се! Когато Борман трябваше да го подпечати, каза „Ху!“ на печата, преди да го удари.

Щирлиц ходеше из гората когато дочу съскане от един храст. Щирлиц си помисли: „змия“и веднага стреля. От храста изпадна тялото на радиста Плейшнер.
„Бедни ми Плейшнер ти така и не се научи да свириш с уста.“ – помисли си Щирлиц.

Щирлиц отваря вратата – светлина.
Затваря вратата – мрак.
Пак отваря вратата – пак светлина.
– А-ха! Хладилник! – досети се Щирлиц.

– Щирлиц, какъв цвят са боксерките ми?
– Червени на бели капки.
– Браво, хванахте се – засмя се Мюлер, – за това знаеше само руската радистка.
– Вдигнете си ципа, шефе, иначе за това ще знае цялото III- то управление!

Щирлиц гледаше как професор Плейшнер се хвърля от прозореца на третия етаж вече шести път.
– Явно отровата не действа – помисли си той.

Мюлер вика Щирлиц при себе си и почва да му се кара.
– Щирлиц, ако още веднъж те хвана да режеш сланина върху секретните документи, които крадеш от сейфа, ще му сменя бравата.

Щирлиц влезе в Синагогата, където течеше служба.
– Боже мой и тук пълно с евреи – помисли си Щирлиц.

Мюлер попълва данните на Щирлиц в служебната му биография.
– Години?
– Ти колко ми даваш?
– Ако зависеше от мен – доживот.