Свети Петър остарял, попрегърбил се и изнемощял. Краката му вече не го държали и му било трудно да посреща лично кандидатите за Рая. Ръцете му отслабнали и едва успявал да открехне тежките райски порти от ковано злато, за да влязат достойните.
Затова си взел един млад и силен ангел за помощник. Дал му връзката с ключовете, тефтера и нужните наставления и се оттеглил в покоите си, но от време на време поглеждал към мониторите около себе си и следял как се справя ангелът.
След няколко дни по пътя към Рая се задала група мургави мъже и помощникът излязъл да ги посрещне. Щом се приближили, миризмата от тях го накарала да сбърчи нос, тъй като нямала нищо общо с уханието от градините зад него. “Тия трябва да са живели без вода в пустиня, щом са такива немити и с почернели от мръсотия тела и дрехи”- помислил си той.
Предвкусвайки удоволствията, които ги чакали в Рая, мургавите се хилели насреща му, оголвайки пожълтелите си, проядени зъби.
– Вие какви сте?
– Роми… – отвърнал един от тях, като преместил цигарата си от едната в другата страна на почти беззъбата си уста.
Ангелът направил бърза справка в джобния компютър, даден му от Свети Петър и незнайно защо наричан от него “тефтер”.
– В Рая цигани не се допускат! – осведомил ги той и нервно поразперил крила.
– Що бе? Ний ромите не сме ли ‘ора…? – зароптали те насреща му, почесвайки се по рошавите си глави и небръснатите си бради.
– Махайте се! Не сте за тук! – отрязал ги крилатият и се скрил зад портите.
Тъкмо заключил и чул, че Свети Петър го вика.
– Какви бяха тези хора и защо ги отпрати? – попитал той долетелия ангел.
– Цигани. Във файловете на тефтера, който ми дадохте, пише, че те са много мързеливи, мръсни, лъжат и много крадат. Реших, че мястото им не е в Рая и затова не ги пуснах.
– Сбъркал си. Трябваше да ги пуснеш…
– Но в тефтера пише…
– А ти помисли ли къде ще отидат те сега? Колегите от Ада също няма да ги вземат. Там и без това е претъпкано от дяволи, а пък и те няма да тръгнат натам… Значи отиват си обратно на Земята и ще продължат да я карат по старому, а там никой не може да ги промени. Трябваше да ги пуснеш тук, да ги интегрираме в нашето общество. Не бива да забравяш, че Господ Бог е направил хората равни и по свое подобие и образ… – тук Свети Петър скришом се прекръстил и добавил: – Затова върви да ги върнеш, ако още не са слезли на Земята.
Ангелът послушно отлетял, но след минута се върнал повече мъртъв, отколкото жив.
– Няма ги! Изчезнали са! – докладвал той примрял от страх.
– Ей, тия са много бързи! Нищо, не се тревожи. Следващия път, като дойдат други цигани, пусни ги да влязат.
– За циганите ясно, но какво ще правим с Райските порти? Аз за тях казвам, че са изчезнали…
