В един блок на първия етаж живеел професор по математика, а на втория, точно над него, негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът – по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал – тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хвърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час отдолу се чува глас:
– Айде хвърляй и другата, че да заспя спокойно!

Студент е на изпит по логика.
Професорът го пита:
– На самолет има 500 тухли. Една пада, колко остават?
Студентът:
– 499.
Професорът:
– Вярно! А с колко стъпки ще вкараш слон в хладилник?
Студентът:
– С три – отваряш хладилника, пъхаш слона, затваряш хладилника.
Професорът:
– Вярно! А с колко стъпки ще вкараш жираф в хладилник?
Студентът:
– С четири – отваряш хладилника, вадиш слона, пъхаш жирафа, затваряш хладилника.
Професорът:
– Вярно! На рождения ден на лъва са отишли всички. Кой не е?
Студентът:
– Жирафът. Той още е в хладилника.
Професорът:
– Вярно! Баба иска да прекоси блато с крокодили. Колко крокодила има в блатото?
Студентът:
– 0, всички са на рождения ден на лъва.
Професорът:
– Вярно! Бабата тръгва да прекосява блатото, но умира! От какво?
Студентът:
– Фрактура на черепа.
Професорът:
– Е как така?
Студентът:
– Тухлата от първия въпрос!
– Професорът:
– Бах маа му…

Изпит. Професорът задава въпрос след въпрос. Студентът мълчи.
– Добре, последен въпрос „Кой е открил Америка?“
Студентът вдига рамене.
– Колумб! – крещи професора.
– Колу-у-у-мб!
Студентът става и тръгва.
Професорът:
– Ти къде тръгна, бе?
– Помислих, че викате следващия…

Американските тайни служби решили да изпратят шпионин във военното училище в Долна Митрополия. След 3 дена шпионина бил хванат и екстрадиран обратно в Америка. Шпионинът дал следното обяснение:
– Ами, на лекции, всички спят – само аз пиша и внимавам и затова ме хванаха.
Изпратили втори шпионин, по-квалифициран. След 3 седмици и него го хванали. Той обяснил:
– В лекциите всички спят – и аз спя. После обаче като се наспят всички бягат от часовете, само аз не бягам и затова ме хванаха.
След дълги тренировки, изпратили трети шпионин. След един месец обаче него също го хванали.
– А бе в лекциите – спя, после всички бягат: и аз бягам, обаче като се приберем по стаите си, всички цакат карти и табла – само аз си уча лекциите и затова ме хванаха.
След дълги съвещания Американците решили да изпратят най-добрият си шпионин… Него го хванали след 3 месеца… На въпроса защо и той се е издънил, шпионина обяснил:
– А бе, в лекциите всички спят – и аз спя, после всички бягат: и аз бягам, като се приберем по стаите си, всички цакат карти и табла – и аз цакам. Обаче – като дойде сесията, ВСИЧКИ СИ ВЗЕХА ИЗПИТИТЕ – САМО АЗ НЕ МОЖАХ!!!

Лекция по психология в университета.
Професорът:
– Днес ще ви покажа три ключови стадия на вълнение в човешката психика: учудване, раздразнение и гняв.
Взима телефона си и набира случаен номер:
– Здравейте, търся Христо!
– Имате грешка.
– Ето! – усмихва се професорът, прекъсвайки връзката.
– Тук говорим за леко учудване.
След това отново набира същия номер:
– Ало, Христо върна ли се вече?
– Тук няма такъв, нали ви казах!
– А това колеги, вече е раздразнение.
Потривайки ръце, професорът заговорнически намига на аудиторията си и за трети път набира номера:
– Христо още ли го няма?
– А бе ти ‘що не си е*еш майката!? – гласът отсреща вече крещи.
– Ето студенти, това вече е гняв!
Тогава от аудиторията един студент вдига ръка:
– Професоре, забравихте последния стадий.
– И какъв е той?
– Пълно озверяване.
Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера:
– Здравейте! Обажда се Христо. Някой да ме е търсил?!

Красива, но глупава студентка се явява на изпит при професора. Била облечена в много предизвикателно облекло. Той и задал въпрос, но тя нищо не знаела. Тогава професора и предложил:
– Вижте какво колежке. Мога да ви предложа две неща. Или нов въпрос, или… среща. Изберете си?
– О-о-о, избирам срещата, разбира се! – усмихнала се палаво студентката.
– Ами добре тогава. Ще се срещнем отново на есен.