Топла лятна нощ. Айшето мачка чаршафите с любовник, но в един миг входната врата тропва, мъжът скача гол в гардероба, а тя примигва уплашено. Нахълтва съпругът й Манго, пуснат предсрочно от затвора и пита злобно:
– Защо си гола,ма?
– Жежко е, бе!
– Защо ти е мокра …?
– Реве за теб, Манго!
– А защо са й космите навътре?
– Ем реве, ем подсмърча…

Свети Петър остарял, попрегърбил се и изнемощял. Краката му вече не го държали и му било трудно да посреща лично кандидатите за Рая. Ръцете му отслабнали и едва успявал да открехне тежките райски порти от ковано злато, за да влязат достойните.

Затова си взел един млад и силен ангел за помощник. Дал му връзката с ключовете, тефтера и нужните наставления и се оттеглил в покоите си, но от време на време поглеждал към мониторите около себе си и следял как се справя ангелът.

След няколко дни по пътя към Рая се задала група мургави мъже и помощникът излязъл да ги посрещне. Щом се приближили, миризмата от тях го накарала да сбърчи нос, тъй като нямала нищо общо с уханието от градините зад него. “Тия трябва да са живели без вода в пустиня, щом са такива немити и с почернели от мръсотия тела и дрехи”- помислил си той.

Предвкусвайки удоволствията, които ги чакали в Рая, мургавите се хилели насреща му, оголвайки пожълтелите си, проядени зъби.

– Вие какви сте?

– Роми… – отвърнал един от тях, като преместил цигарата си от едната в другата страна на почти беззъбата си уста.

Ангелът направил бърза справка в джобния компютър, даден му от Свети Петър и незнайно защо наричан от него “тефтер”.

– В Рая цигани не се допускат! – осведомил ги той и нервно поразперил крила.

– Що бе? Ний ромите не сме ли ‘ора…? – зароптали те насреща му, почесвайки се по рошавите си глави и небръснатите си бради.

– Махайте се! Не сте за тук! – отрязал ги крилатият и се скрил зад портите.

Тъкмо заключил и чул, че Свети Петър го вика.

– Какви бяха тези хора и защо ги отпрати? – попитал той долетелия ангел.

– Цигани. Във файловете на тефтера, който ми дадохте, пише, че те са много мързеливи, мръсни, лъжат и много крадат. Реших, че мястото им не е в Рая и затова не ги пуснах.

– Сбъркал си. Трябваше да ги пуснеш…

– Но в тефтера пише…

– А ти помисли ли къде ще отидат те сега? Колегите от Ада също няма да ги вземат. Там и без това е претъпкано от дяволи, а пък и те няма да тръгнат натам… Значи отиват си обратно на Земята и ще продължат да я карат по старому, а там никой не може да ги промени. Трябваше да ги пуснеш тук, да ги интегрираме в нашето общество. Не бива да забравяш, че Господ Бог е направил хората равни и по свое подобие и образ… – тук Свети Петър скришом се прекръстил и добавил: – Затова върви да ги върнеш, ако още не са слезли на Земята.

Ангелът послушно отлетял, но след минута се върнал повече мъртъв, отколкото жив.

– Няма ги! Изчезнали са! – докладвал той примрял от страх.

– Ей, тия са много бързи! Нищо, не се тревожи. Следващия път, като дойдат други цигани, пусни ги да влязат.

– За циганите ясно, но какво ще правим с Райските порти? Аз за тях казвам, че са изчезнали…

Една приказка по цигански

Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен – смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.

Обачи, имало един добро фея, и той каза:

– Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.

– Анджък, ашколсун, мерси! – казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.

– Ше баялдиса – мъди! – викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето – кво апне или пийне – венага връща) – Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.

И аман-заман, нема кво да прайш. Кото – такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам – бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.

И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:

– Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. – Толку ного и бил мъка за щерката.

– Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.

– А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма?

– Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.

И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар – да си ебе мамата. Ебало какво добара – живо и умряло. И некои му викали „Некрофил“, ама него му било през… нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.

Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската – слуша: „Рррррръъъъмх – хъъъъъърф!“. Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща – тва под земята нещо хърка.

– Абе кой заспал тука бе? – вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро… тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:

– Ааа, давай първо да са цалувами!

Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда – веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той – долу. Комоцио.

И принцесата вика:

– Адеее, раздават принцове! – и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го… така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа – некаф кофчег и един жаба. „Ебагомайката, колко пих фчера бе?“ И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? – и тоа като са ядосва, и траааас – набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува – пак красиф принцеса – аре пак го напънал, после пак – траааас тукатите – пак жаба. А! Аре трето път – пак така.

И принца мисли, мисли и вика:

– Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. – и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.

И така…

Връви си един циганин и влачи едно дръво. Минава един друг и му вика:
– Абе, що го влачиш това дръво, бе? Тури го на рамо!
А нашиа вика:
– Да го турим на макя ти, Рамо миа брат!

Манго енд Айше

Манго енд Айше уонтед ту хеф сом kеш. Манго видял шахта. Манго Logging то шахта… Logging… Logging… Wrong Username.
-Айше ела тука – сейд Манго.
-Йес Манго.
-Го ту лог ин дъ шахта.
Айше Logging to шахта. Logging… Logging…Password and Username аccepted. You are now recognized.
Айше searching Жица. Searching… Searching… No results found!
-Манго, folder is empty! – сейд Айше.
-ОК, Айше. Next шахта
Logging… Logging… Username and password accepted. You аre now recognized! Serching Жица. Searching… Searching… 2 results found!
Please Choose:
Choice 1 – Медна жица
Choice 2 – Телефонен кабел
-Айше…На’тсни ед’ницата ма! – сейд Манго.
-OK.
Transfer started. 3%….24%….55%….80%….99%…100%. Download finished!
-Манго, с колко дърпаш жицата, бе? – сейд Айше.
-С ромска стъпка в 2 секунди.
Айше logging out… Logging оut… ERROR. You are detected by NSBOP

Манго си ръчка по магнета, Айше мие чинии.
Малкият Асанчо: Тате, тате, коя е столицата на България?
Манго: Не знам.
Асанчо: Тате, тате, кой е най-високият връх на земята?
Манго: Не знам.
Асанчо: Тате,тате, колко са звездите ?
Манго: Не знам.
В този момент Айше плесва малкия по врата и му казва:
– Стига, бе, остави бащицата си на спокойствие!

Манго: Не бий детето, ма! Нека пита – нека знае!

Откакто разбрала, че съществуват айфон, айпад и айпод, Айше била горда от името си

Терминатора се прибира в къщи, гледа се в огледалото и какво да види:
– Очите му не светят вече в червено. Обръща се и пак какво да види:
– Манго му краде крушките