В едно царство се повила Ламята Спаска. И през определен период от време се появявала в селото, и вземала по една девойка. Дошъл ред и на царската дъщеря. Както обикновено става в приказките, царят обявил награда за най-смелият – а именно който убие Ламята. Давал дъщеря си за негова съпруга, половината царство, купища скъпоценности, богатства и злата. Около 20-тина юнаци се пробвали и намерили гибелта си. Наш Иван решил и той да се пробва. Поискал само една овца от царя. Царя му дал овцата и благословията си. Заклал Иван овцата и й натъпкал кожата със слама и приспивателни. Хванал пътя и по козите пътечки, чукари и гъсталаци, се озовал право пред входа на пещерата на Ламята. Чул как си похърквала. Оставил и „овцата“ пред пещерата и се скрил. По едно време Ламята се разбудила и протягайки се излязла от пещерата. „Я! Закуската сама дошла…“ – казала си тя и налапала овцата. Сънотворното много скоро дало своя ефект. Иван отишъл и й натрошил зъбите с едно чукче. Върнал се в селото и право в двореца. Показал зъбите като доказателство и започнал „вземането на своето“.Оженили се набързо. Първата брачна нощ в момента в който останали насаме с булката й се преминавало към консумацията на брака, на вратата се почукало…
– Кой пък сега чука? – троснато запитал Иван.
– Ас са ти каса кой цука…

Кралят обявил достойна награда: който се справи със страшната ламя Спаска и за доказателство му донесе двата й предни зъба, той ще получи за награда половината кралство и принцесата за жена.
Отново се заредили върволици от принцове и герои, отново никой не могъл да надвие ламята…
Тогава се появил, от далечно, далечно царство, хитър селски момък. Той постъпил доста рационално – издебнал ламята да заспи дълбоко и й измъкнал двата предни зъба… Занесъл ги на краля и разбира се, веднага получил половината кралство и ръката на принцесата.
И така, вечерта новоизлюпеният принц и принцесата си легнали в своята спалня. И изведнъж – чук-чук! Някой потропал на вратата.
– Кой чука? – попитал момъкът.
– А ШЕ ТИ КЕАМ КОЙ ШУКА, А ШЕ ТИ КАЕМ КОЙ ШУКА, ТИ ШАМО ОТФОРИ ВРАТАТА, А ШЕ ТИ КАЕМ КОЙ ШУКА!

Хванала Ламята Спаска един наркоман, един алкохолик и един joint-ар и им казва:
– Ако ме разсмеете – ще ви пусна, в противен случай ще ви изям и тримата.
Решили да опитат. Първи пробвал алкохолика – водка с бира. Пили, пили, напили се здраво и много се веселили. Обаче на сутринта махмурлук, главоболие – ужас. Ламята се разсърдила и го изяла.
Втори пробвал наркомана. Боцнали се с Ламята – за няколко часа супер, обаче после депресия, мъки страшни. Ламята и него изяла.
Последен останал пушача на трева. Дръпнали с Ламята по един joint и се смели до припадък. После обаче Ламята става и казва на човека:
– Хайде сега, весело си изкарахме, ама ще те изям.
– Ама как така ще ме ядеш, не ни беше такава уговорката…
– Е, нали знаеш – след смеха идва глада…

Върви си Крали Марко през полето и не щеш ли пътят се раздвоява. Гледа табела. На табелата пише:
„Тръгнеш ли наляво – ще умреш, тръгнеш ли надясно – ще станеш педераст“.
Почудил се той, почудил се, и завил надясно.
Повървял малко и гледа пред себе си една триглава ламя Спаска спи!
Вдигнал Крали Марко една скала и разбил едната глава. Тогава втората се надигнала и рекла:
– Е кажи ми сега, не си ли педераст?

– Царю честити… Ламята гладува!
– Какво яде тоз звяр?
– Девици невинни!
– Мдааа… бедната животинка… ще се спомине от глад в наш’то царство.

Отрязал юнакът главата на ламята, а на нейно място поникнали две.
Отрязал и тях – появили се четири. Пак ги отсякъл – порастнали осем.
Сякъл, сякъл, докато каталясал до смърт.
Така е, като в училище не бил учил какво е рекурсия.

На един рицар, ветеран от много войни, ожаднял. Отишъл до близката рекичка и видял многоглава ламя да лежи под едно дърво. Рицарят тръгнал да и сече главите една по една. По едно време ламята питала:
– Рицарю велик, защо ми режеш главите?
– Пие ми се вода, ламьо.
– Ами, пий, аз не ти преча!?!

Имало едно време една ламя – добрата ламя Спаска. Тъй като вече била изяла всички животни от гората, в която живеела, тя решила да се премести в друга.
И така, добрата ламя Спаска тръгнала през девет планини – в десета, през девет гори – в десета, където се и установила.
Рекла да пообиколи добрата ламя Спаска своята нова гора и да разгледа. По пътя срещнала Вълка и го запитала:
– Ей, ти какво животно си?
– Ми, вълк съм аз. – отговорил той.
– Добре, Вълчо, утре осем часа пред пещерата да те ям!
Вълкът като я поогледал решил, че тя е силен противник и ще трябва да се примири със съдбата си. На сутринта отишъл пред пещерата на ламята и тя го изяла. През деня добрата ламя Спаска срещнала Мечката и я попитала:
– Какво животно си ти?!
– Епа, аз съм мечка!
– Добре тогава, утре осем часа пред пещерата да те ям!
Мечката какво да каже горката и тя като вълка се примирила със своята орис. Отишла тя точно в осем сутринта на другия ден и ламята я изяла.
Така минавали дните на добрата ламя Спаска в новия си дом, когато един ден срещнала Зайо. Гледа го тя и се чуди какво ли е това животно и, разбира се, започнала разговора както обикновено:
– Ей, ти, какво животно си, бе?
– Ами аз съм заек. – отговорил плахо Зайо.
– Аха, тогава утре в осем сутринта пред пещерата да те ям!
– А, може ли един въпрос? – попитал Зайо.
– Да? – отговорила добрата ламя Спаска, учудена от развоя на диалога.
– А-м, може ли да не дойда?
– Естествено, че може, нали затова съм Добрата ламя Спаска!

Прибира се Драконът изморен вкъщи и от вратата се провиква:
– Ей, жено, какво има за вечеря?
– Тройка братя с гарнитура, а за десерт – златна ябълка! – отговаря покорно Ламята.

Прибира се Дракона изморен в къщи и от вратата се провиква:
– Ей, жено, какво има за вечеря?
– Тройка братя с гарнитура, а за десерт… златна ябълка -отговаря покорно Ламята.