Разговарят две малки момченца.
– Колко е 9х8?
– Де да знам…
– Не се казва де да знам, а ни знам!
Минаваща на близо възрастна жена:
– Момчета, и двамата не сте прави. Не се казва нито де да знам, нито ни знам!
– А как се казва?
– Не знам!
– Ми, тогава що ни се бъркаш в разговора?
В общината влязла развълнувана гражданка
В общината влязла развълнувана гражданка:
– Искам да си сменя името! Каква е процедурата?
Служителят попитал:
– А Вие – в момента как се казвате?
– Кичка!
– И какъв е проблемът с името?
– Ами, всички като чуят Кичка – почват да се смеят и да ми викат п*чка!
– Разбирам… А как искате да се прекръстите?
– Ами, ако може – на Кутка!
Първобитен строй
Първобитен строй – Никой не можеш да накараш да е роб.
Робовладелчески строй – роби има, но трябва да ги хранят, поят и карат да работят.
Крепостно право – робите се хранят и поят сами, но все пак трябва да ги карат да работят.
Див капитализъм – робите сами отиват в робство, сами се хранят и поят, и сами се карат да работят.
Свободна пазарна икономика – робите сами отиват в робство, сами се хранят и поят, и сами се карат да работят. Освен това се считат за свободни и това им харесва.
Дълго не бях ходила на вилата, отивам, какво да гледам
Дълго не бях ходила на вилата, отивам, какво да гледам, дървата ми ги няма. Питам съседката:
– А бе, дървата ми от мазата ги няма, нещо да знаеш?
– Дървата? От мазата? А бе, какви дърва бе, то това дърва ли са? Криви, влажни, не горят, ако знаеш дървата на Косьо как горят! Не, съм виждала никакви дърва…!
Стоя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия
Стоя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука почвам да се разхождам и стигам до „Заминаващи“. Някакъв човек ме моли за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се, е не чак толкова охотно, но нали сме хора, трябва да си помагаме. Стоя и чакам. Минават 15 минути и почва да ми писва, а ония го няма. Отивам при един от гранична полиция и почвам да обяснявам ситуацията. Граничарят ме кани в една стая за оформяне на протокола, взима ми лични данни… Стигаме до съдържание на куфара, отваряме и… вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам:
– Как може да съм такъв тъпанар?! Тихичко да си бях излязъл, щях да си взема едно такси за 10 лв. на километър, че ако искам и до морето!
Граничарите само се спогледаха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат лигите…
– К’во стоиш бе?! Прибирай и ти, ангел-хранителю наш…
Почвам и аз моментално да прибирам пачки. Взимам – пъхам, взимам – пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световно… Събуждам се – цялото одеяло съм си напъхал в гащите…
Мъж спечелил Зелена карта и хукнал на курс по английски, за да научи поне малко
Мъж спечелил Зелена карта и хукнал на курс по английски, за да научи поне малко. Приключил курсът и учителят му рекъл:
– Важното е да говориш бавно и те все ще те разберат.
Отива нашият човечец в Анлия, сяда в едно заведение и казва на келнера:
– До-не-се-те ми е-дна пър-жо-ла!
Келнерът отива в кухнята и след малко се връща с пържола.
– „Яяяя, работи!“ – помислил си човекът.
И пак казал:
– До-не-сете ми е-дна би-ра.
След миг келнерът се връща с бира.
– Се-га ис-кам не-що за де-серт.
И това желание е изпълнено. Изяжда си десерта, а келнерът го гледа. Като свършил, той отишъл при него:
– Ти от-къ-де си?
– От Бъл-га-рия.
– И аз.
– А-ми то-га-ва, що си го-во-рим на ан-глиий-ски?
