Сали и Айше излезли да се разходят и седнали в една кръчма. Сали нямал пари и затова помолил Айше:
– Айше, ако черпиш една мастика, довечера ша ти праим много хубаво.
– Готово бе, Сали – рекла Айше и му взела една мастика.
Изпил мастиката Сали, но му се приискало още една и пак се примолил:
– Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша ти праим много, ама много хубаво.
– Няма проблем бе, Сали – рекла Айше и поръчала втора мастика.
Изпил и тая мастика Сали, но искал още.
– Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша та праим да умиргаш.
– Тъй та искам бе, Сали – рекла Айше и поръчала третата мастика.
Тръгнали да си ходят, прибрали се и легнали. Обаче мастиките ударили Сали и той задрямал. Айше чакала, чакала и го сръгала.
– Айде бе, Сали! Нали щеше да ма праиш да умиргам?
– Живей ма, Айше, живей! – рекъл Сали.
