Разговарят майката и тъщата.
Майката:
– Искам да бъда кремирана като се спомина…
Тъщата:
– Аааа… в никой случай! Аз искам да ме погребат!
– Що бе?
– Ами ти не знаеш ли че ги горят по няколко човека заедно?
– Че тебе срам ли те е бе?

– В този замък има ли призраци?
– Всички така говорят! Мен ако питате, това са само слухове – аз и до ден днешен не съм видял нито един призрак! А живея тук от вече осемстотин години!

Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното:
– Дай я, дай я веднага!
Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце:
– А да, да, баничката, ето я!
Уточняващ глас:
– Хартията бе, хартията!

На един ъгъл се сблъскват два призрака и единият казва:
– Ух, че се уплаших!

– Цяла нощ си мислех за вас, докторе!
– Нима?
– Да, докторе. Явно вечерта бях изяла някаква развалена храна.

В една болница една жена раждала.
Родила детето и докторът го взел и започнал да го удря по масата.
Жената извикала в ужас
– Какво правиш?!
А той и отвръща:
– Майтап бе, роди се мъртво…

Веднъж директорът на затвора извикал при себе си палача и му направил строга забележка да не се отнася толкова грубо с осъдените на смърт. Вярно, че хората са обречени, но все пак до последния момент и те имат право на човешко отношение.
На следващия ден водят един осъден на смърт. Посрещнал го палачът пред бесилката, протегнал ръка, погалил го под брадичката и се ухилил:
– Гъди, гъди, гъди! Кого ще бесим днес, а?

Обява:
„Погребални услуги. В случай на нужда: пълна дискретност.“