Разговарят майката и тъщата.
Майката:
– Искам да бъда кремирана като се спомина…
Тъщата:
– Аааа… в никой случай! Аз искам да ме погребат!
– Що бе?
– Ами ти не знаеш ли че ги горят по няколко човека заедно?
– Че тебе срам ли те е бе?

Палачът вдига брадвата и казва на осъдения:
– Да ти имам грижите на тебе… А аз след работа трябва още да ходя и да цепя дърва.

Един човек се прибирал късно вечерта и за по-пряко решил да мине през гробищата. По едно време чува странен шум. Гледа – някакво старче с чук и длето кове нещо по един паметник.
– Ей, дядка, как ме изплаши само! Помислих че е някой призрак. Какво правиш по това време тука?
– Абе тия идиоти са ми объркали името на надгробната плоча и го поправям…

– В бръснарницата са въвели автомат за подстригване. Пъхаш си главата вътре и той те подстригва.
– Но нали главите на хората са различни!
– О, само първия път…

Обява:
„Погребални услуги. В случай на нужда: пълна дискретност.“

На един ъгъл се сблъскват два призрака и единият казва:
– Ух, че се уплаших!

Край едно гробище човек настига жена. Тя пита:
– Извинете, може ли да повървя с вас, защото се боя?
– Разбира се, госпожо!
– Толкова сте мил! Нима не се страхувате поне мъничко?
– Вече не. Виж, докато бях жив…

През зимата мъж се заблудил в гората. Върви и крещи:
– Помогнете ми, спасете ме!
Изведнъж чувства как някой го тупа по рамото. Обръща се – мечка.
– Защо не ми даваш да спя?
– Загубих се в гората!
– Е, защо крещиш?
– Ами, да ме чуе някой.
– Е, аз те чух. По-леко ли ти е сега?

Един циганин видял един българин, че носи една хубава секира. Отива при него и го пита:
– Абе отде я взема тая секира?
Българина го погледнал и продължил по тротоара.
Циганина обаче тръгва след него и го настига:
– Прощавай ама отде я взема тая секира?
Българина пак го погледнал и продължил по-бързо. Обаче циганина не се отказва, и той забързал и го настигнал:
– Ама кажи ми отде я взе тая секира?
Българина се затичал, циганина пак го догонва и:
– Аама отде взема тая секира.
Българина хукнал с всичка сила да бяга и изведнъж завива зад един ъгъл и спира. Показал се търчащият след него циганин иззад ъгъла и българина се развъртял със секирата и го направил на котлети. После извадил една кърпичка и започнал да бърше окървавената секира:
– Откъде, откъде… купих я от магазина.

– Цяла нощ си мислех за вас, докторе!
– Нима?
– Да, докторе. Явно вечерта бях изяла някаква развалена храна.