Възрастна дама трябва да мине през гробищата вечер. За щастие видяла един мъж и се присламчила към него:
– Господине, може ли да вървя с вас, че много ме е страх?
– Може, и мен ме беше много страх приживе…

На един ъгъл се сблъскват два призрака и единият казва:
– Ух, че се уплаших!

Край едно гробище човек настига жена. Тя пита:
– Извинете, може ли да повървя с вас, защото се боя?
– Разбира се, госпожо!
– Толкова сте мил! Нима не се страхувате поне мъничко?
– Вече не. Виж, докато бях жив…

Вечерта преди изпълнението на присъдата, палачът отива в килията на осъдения да си говори с него:
– Виж какво, на теб така или иначе вече ти е все едно. Та утре, като те попитат какво ти е последното желание, защо не кажеш да ми повишат заплатата?

През зимата мъж се заблудил в гората. Върви и крещи:
– Помогнете ми, спасете ме!
Изведнъж чувства как някой го тупа по рамото. Обръща се – мечка.
– Защо не ми даваш да спя?
– Загубих се в гората!
– Е, защо крещиш?
– Ами, да ме чуе някой.
– Е, аз те чух. По-леко ли ти е сега?

Палачът вдига брадвата и казва на осъдения:
– Да ти имам грижите на тебе… А аз след работа трябва още да ходя и да цепя дърва.

– В бръснарницата са въвели автомат за подстригване. Пъхаш си главата вътре и той те подстригва.
– Но нали главите на хората са различни!
– О, само първия път…

– Бабо, не влизай в асансьора! На кабинката пода е счупен!
– Хехе, шегаджи-и-и-и-и-и-и…

Веднъж директорът на затвора извикал при себе си палача и му направил строга забележка да не се отнася толкова грубо с осъдените на смърт. Вярно, че хората са обречени, но все пак до последния момент и те имат право на човешко отношение.
На следващия ден водят един осъден на смърт. Посрещнал го палачът пред бесилката, протегнал ръка, погалил го под брадичката и се ухилил:
– Гъди, гъди, гъди! Кого ще бесим днес, а?

Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното:
– Дай я, дай я веднага!
Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце:
– А да, да, баничката, ето я!
Уточняващ глас:
– Хартията бе, хартията!