Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат:
– Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемеме в Партията. Имаш ли някакви въпроси докато се подготвяше?
Кака Пена отговаря:
– Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз като партиен член, имам ли право да се чукам с безпартийни, щото лошо – безпартиен да чука партиен член!
Помислили другарите и решили:
– Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!

Леонид Илич Брежнев застава на трибуната на поредния партиен конгрес да чете реч. Вади листа и започва:
– Ох, хо, хо, ох, ох, хо…
Отзад го бутат:
– Другарю Брежнев, обърнете листа! От тая страна играхме на кръстчета и кръгове.

По тоталитарно време пускат на свобода двама политически затворници и те тръгват по улиците. Гледат – по магазините цените пак повишени. Единия:
– Абеееее…
Другия го прекъсва уплашен:
– Ееееее де!
– Е да де.

Съобщение на ТАСС от времето на студената война:
„Вчера в района на Бермудския триъгълник са изчезнали 4 американски подводници. От наша страна загуби няма.“

По време на студената война американците се готвят да изпитват нова балистична ракета. Развръщат установката на тайно място в гората, подготвят се за старт. На близкото дърво стоят две гарги и си говорят:
– Ще излети.
– Няма да излети.
– Ще излети бе!
– Няма да излети.
Изстрелват я, ракетата се издига на стотина метра във въздуха и се взривява. Едната гарга казва:
– Ей, вярно бе, не излетя.
Другата застава мирно и козирува:
– Служа на Съветския Съюз!

Американците кацат на Луната. Брежнев е бесен и вика при себе си шефа на космонавтиката:
– Видя ли какво направиха американците?
– Видях, другарю Брежнев…
– Е, тогава и ние ще направим нещо!
– Какво, другарю Брежнев?
– Ами … ще кацнем на Слънцето!
– Ама как – та там температурата е милиони градуси…
– Хм!… Ами какви космонавти сте вие – нощем ще кацнете!

Ръководството на завода за компютри в Правец решило да направи тест на различни компютри и да ги сравни с родното прозиводство.
На компютъра се задава въпроса: „Защо няма месо?
Японският отговаря: Какво значи „защо“?
Американският отговаря: Какво значи „няма“?
Полският: Какво значи „месо“?
Българският: А кой пита?

Тайните служби на вражеска империалистическа сила решават да направят покушение срещу Тодор Живков.
Пращат убиец – не се връща. Пращат втори – и той. Пращат най-добрия си човек. Връща се целия насинен, изподран, едва ходи – не изпълнил задачата.
– Какво стана? – питат го.
– Ами какво… Карах по плана – отивам на една манифестация, смесвам се с тълпата. Приближаваме се до него, аз вадя пищова… и като скочиха върху мене всичките хора от тълпата, като взеха да ме дърпат и да ме бутат…
– ???
– … и всичките викат „дай на мене, дай на мене!“

След края на втората световна война Молотов казал на Сталин:
– Стига сме работили бе другарю Сталин, нека излезем и се поразходим в гората край Москва и да изпием една бутилка старо френско вино…
Сталин се съгласил и след като се усамотили в гората Молотов извадил бутилката вино и се опитал да я отвори… но напразно. Сталин го видял че се мъчи и решил да му помогне:
– Дай аз ще я отворя!
Опитал се и Сталин, но тапата не помръдвала… (те никога не са отваряли бутилки през живота си). Тогава едно козарче минавало край тях с козите и поискало да им отвори бутилката…Те се спогледали, но няма как – дали му бутилката… Момчето взело бутилката и с все сила я зхвърлило срещу близката скала и тя се пръснала…
– Чакай бе, какво направи? Ти кой си бе?
– Аз съм пионера Миша Горбачов!

PS: Горбачов е бил тогава на 14 години, знаете и отношението му към алкохола като президент на СССР.

През 1988г. в Лондон се провежда конкурс за цигулари.
Първа награда – спечелелият да свири един час на цигулка „Страдивариус“, на която е свирил Паганини.
Двамата български участници печелят второ и последно място.
На летище „Хийтроу“ в очакване на самолета, класираният на второ място казва:
– Изпуснах шанса на живота си.
– Айде стига бе. Много важно, да свириш два часа на некаква цигулка на която бил свирил Паганини – отговорил последния.
– Виж сега, малко ми е трудно да ти го обясня на тебе, но това е все едно да ти дадат да гръмнеш два пъти с маузера на Дзерджински.