Отишъл Леонид Брежнев в Грузия. Там гледа – пазар голям пълен с всякакви плодове и зеленчуци. Гледа един грузинец седи пред една диня.
– Продаваш ли я?
– Продавам я. Избирай. – отвръща му грузинеца.
– Че как да избирам като тя е една?
– И ти си ни един но все те избираме.

Пуска се слух,че Брежнев е умрял. Радиото опровергава (гласът на Брежнев):
– Някои хора разпространяват неверни слухове, че аз съм бил мъртъв и гласът ми се разнасял от грамофонна плоча… лоча… лоча… лоча…

В щаба на руските ракетни войски влиза началникът…
– Господа офицери, дойде заповед за съкращаване на щатовете с 10%. Разбирате ли какво означава това?
– Да…
– А сега подробностите: Смятам, че трябва да започнем с Тексас, Флорида, Алабама…

Мъж си имал говорящ папагал но папагала обичал да псува Сталин.
Един ден приятел решил да му дойде на гости, но той бил отявлен сталинист. Какво да прави мъжът… покрил клетката на папагала с едно одеало и му казал да мълчи докато трае гостито иначе ще го прати в курника.
Дошъл приятеля, хапнали, пийнали и по едно време папагала изпсувал Сталин. Мъжът се направил че нищо не е чул, а също и неговия приятел. Но папагалът изругал отново.
Мъжът се ядосал и с папагала право в курника. В курника имало и една патица. Папагала се качил на едно дърво и се удрямал. По едно време патицата изкрякала: пак пак.
Папагала слязъл от дървото, задоволил патицата и се върнал на клона.
По едно време патицата изкрякала отново: пак пак…
Папагала отново задоволил патицата и се върнал на мястото си с надеждата да си почива. Не щеш ли патицата пак изкрякала: пак пак… Но папагалът вече не издържал и и казал:
– Курво, ти ако си тук за проституция, аз съм по политически причини!

В едно от кюстендилските села нашенец се облякъл в истинска меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака кмета – активен борец.
– Кво си се накичил да срамиш военните, бе? – скастрил го кметът.
– Айде, стига бе, вие на девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?

Делегат се завръща у дома от конкрес на БКП. Сяда на масата и мълчи.
Жена му го пита:
– Да ти сложа ли да ядеш?
Мълчи, вдига ръка – гласува „за“.
– Да ти сложа ли и салатка?
Пак мълчи, гласува „за“.
– Ракийка да ти сипя?
Ръкопляска.

Сталин играе бридж с трима другари от политбюро.
Сталин:
– Три пики.
Първи другар:
– Четири кари.
Втори другар:
– Четири купи.
Трети другар:
– Пет спатии.
Сталин:
– Три пики.
– Пас.
– Пас.
– Пас.

– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година.
Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка.
– Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин!
– Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: „Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ“. А той каза само „Вън!“
… а очите му добри, добри…

По тоталитарно време пускат на свобода двама политически затворници и те тръгват по улиците. Гледат – по магазините цените пак повишени. Единия:
– Абеееее…
Другия го прекъсва уплашен:
– Ееееее де!
– Е да де.

Горбачов поканил Рейгън на гости в Москва. Пристигнал той. Всичко имало в изобилие – девойки, хайвер, водка…
На сутринта Рейгън казва:
– Слушай, приятел, а има ли в Москва река? Да се изкъпем!
– Абе, има, ама е забранено да се къпеш в нея.
– Стига бе! Нали ти си главният тука?
– Ами добре, да вървим тогава…
Изкъпали се в реката. Тръгнал да излиза Горбачов от водата, а срещу него пазача.
– Ти що се къпеш тука, бе? Нали знаеш, че е забранено? Сега ще платиш глоба!
Горбачов:
– Ама аз съм Горбачов!
Пазачът:
– Да бе, как пък не! Сигурно оня дето е в реката, като излезе ще каже, че е Рейгън…