Съдията:
– Вашата тъща се е хвърлила от балкона, а вие не сте направили нищо, за да я спасите!
– Господин съдия, това не е вярно! Когато я видях, че скача, слязох веднага на долния етаж, за да я хвана, но тя беше вече минала оттам!

Един професор много си харесал една студентка и все не й давал изпита. Явява се тя втори, трети път – пак същото.
– Колежке, не разбрахте ли че докато не ми пуснете няма да ви дам изпита? – казал професорът.
– Готово. – отвърнала студентката.
Като свършили професорът рекъл:
– Колежке, ако знаех че сте девствена никога нямаше да настоявам.
– Професоре, ако знаех че ще ви стане щях да си сваля чорапогащника.

Компютърните закони на Мърфи

Всяка програма, която ти е подарена, когато я пуснеш, разбираш че е излязла от употреба.

Всяка дадена програма ти струва повече и ти отнема все повече време, когато я пускаш.

Ако някоя програма е полезна, то тя трябва да се смени.

Ако някоя програма е безполезна, то тя трябва да се документира.

Всяка дадена ти програма ще запълни свободната ти памет.

Цената на дадена програма е обратнопропорционална на нейната потребност.

Сложността на програмата расте докато надхвърли възможностите на програмиста, който я поддържа.

– Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред нощ? – пита съдията.
– Когато миналия път ме съдихте, ми казахте: „Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред бял ден?“. Е, аз кога да работя?

Китайски разузнавателен самолет летял над САЩ. Отбраната го засякла и започнала да го обстрелва. Но в самолета имало монтирано устройство, което независимо от пилота, в последния момент променяло курса. Все пак накрая самолета бил свален а пилотът пленен.
Подложен бил на продължителни разпити, съпроводени с бой и един единствен въпрос – какво беше това устройство, което отклонява самолета. Бой, той мълчи, пак бой, пак мълчи и така 10 години. Накрая американците изгубили надежда да разберат нещо и разменят китайския пилот за свой, свален над Китай.
В родината си нашия човек е посрещнат като национален герой – ордени, почести. Вечерта му уреждат среща с млади бойни летци, пред които той споделил премеждията си. Накрая завършил с думите:
– Едно запомнете от мен момчета – учете устройството на самолета – много бият, ако не може да го обясниш!

Учител по химия обяснява в клас:
– Кислородът е едно от най-важните химични вещества за човека. Той е открит през 1773.
Русичка ученичка възкликва от последния чин:
– Добре че сме родени след това, иначе щяхме да умрем без него!

Tрима катаджии спират шофьор за превишена скорост – 30км/ч над ограничението.
– Г-не, какво ще правим сега? – пита единият катаджия – знаете ли, че глобата е 200 лв.?
– Ами, ако може нещо… – подпитал шофьорът
– И 10 точки от талона? А? Знаете ли?
– Ами
– И ще чакате 3 месеца по опашки докато си платите акта!
– Ужас….
– И сега к’во пра’им?!
– Ами да почерпя нещо освен, да ви дам по 20-30 лв., да се почерпите?!
– А-а-а, не – отсякло ченгето – пари кеш не взимаме, имаме право само на 10 лв. в джобовете и то на стотинки. Иди отсреща в кафенето и донеси по едно кафе и после по живо по здраво.
– Еха! Отивам! – грейнал нашият.
Отсреща в кафето:
– Добър ден, какво ще обичате ?!
– Три кафета в пластмасови чашки!
– Но вие сте сам, защо три кафета?
– За господата отсреща на пътя са – обяснил шофьорът.
– А-а-а, ясно. За техните кафета – 120 лв.! – уточнила барманката.

Шеф хвали новоназначен служител:
– Браво, страхотна работа си свършил последните дни. Откъде вземаш толкова сили?
– От торбичките?
– От кои торбички?!?
– Ами тези под очите!

Знаейки всичките си престъпления, подсъдим увещава адвоката си:
– Ако успееш да ме уредиш с 5-годишна присъда, ще ти платя 5 милиона!
Скоро след това подсъдимият е осъден на 5 години. Адвокатът отива да му благодари за хонорара в затвора и обяснява:
– Ако знаеш колко трудно беше да издействам присъда от 5-години… съдията искаше да ти даде само 3.

Съдията пита свидетеля:
-На какво разстояние се намирахте от местопроизшествието?
-На 14 метра и 39 сантиметра.
-Какво? Откъде знаете толкова точно?
-Ами след катастрофата си отидох до нас, взех един метър, върнах се и го измерих.
-Защо?
-Защото бях сигурен, че някой като вас ще ми зададе този идиотски въпрос.