В едно село местните прелюбодейки отивали на изповед с думите „паднах от мостчето“. Отчето ги изслушвал и с разбиране им опрощавал греховете.
Добре, но този отец се споминал и дошъл млад свещеник, който не бил запознат с местните термини. Жените продължили да ходят на изповед с „паднах от мостчето“. Попчето, без да разбира за какво му говорят им казвал, че това не е голям грях.
Един ден му писнало и отишъл при кмета:
– Кмете, вземи го оправи това мостче, че жените по няколко пъти на седмица падат от него!
Кметът, знаейки местния жаргон само се засмял. Отецът му казал:
– Кмете, не се смей, защото само твоята жена тази седмица три пъти е паднала от мостчето!
В едно село местните прелюбодейки отивали на изповед с думите „паднах от мостчето“
Колата на една жена се разваля на пътя
Колата на една жена се разваля на пътя. Тя спира някакъв таксиметров шофьор и го моли да и помогне. Таксиметраджията се навежда над двигателя, а жената наднича през отворения капак и подпитва:
– Какво става? Голяма ли е повредата?
– Госпожо, как да ви обясня. Ако тази кола, беше кон, щях да ви посъветвам да го застреляте…
Американските тайни служби решили да изпратят шпионин
Американските тайни служби решили да изпратят шпионин във военното училище в Долна Митрополия. След 3 дена шпионина бил хванат и екстрадиран обратно в Америка. Шпионинът дал следното обяснение:
– Ами, на лекции, всички спят – само аз пиша и внимавам и затова ме хванаха.
Изпратили втори шпионин, по-квалифициран. След 3 седмици и него го хванали. Той обяснил:
– В лекциите всички спят – и аз спя. После обаче като се наспят всички бягат от часовете, само аз не бягам и затова ме хванаха.
След дълги тренировки, изпратили трети шпионин. След един месец обаче него също го хванали.
– А бе в лекциите – спя, после всички бягат: и аз бягам, обаче като се приберем по стаите си, всички цакат карти и табла – само аз си уча лекциите и затова ме хванаха.
След дълги съвещания Американците решили да изпратят най-добрият си шпионин… Него го хванали след 3 месеца… На въпроса защо и той се е издънил, шпионина обяснил:
– А бе, в лекциите всички спят – и аз спя, после всички бягат: и аз бягам, като се приберем по стаите си, всички цакат карти и табла – и аз цакам. Обаче – като дойде сесията, ВСИЧКИ СИ ВЗЕХА ИЗПИТИТЕ – САМО АЗ НЕ МОЖАХ!!!
Срещаме се случайно с един авер от казармата
Срещаме се случайно с един авер от казармата. Седнахме на по бира и се заговорихме за семейства, работа и стигнахме до хобита. Той се оказа запален рибар, а аз му казах, че се интересувам от психология, логика и философия.
– Че, то каква е разликата между тях?
– Срещаш двама човека – един чист и един мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Мръсният.
– Не е вярно! Ще се изкъпе чистият, защото така е свикнал!
Това е психология.
Значи, пак срещаш двама човека – чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Чистият!
– Не е вярно! Ще се изкъпе мръсният, защото е мръсен!
Това е логика.
Пак срещаш двама човека – чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Па, е*а ли му майката, ти съвсем ме обърка…
– Ето това е вече философия!
Звъни телефона. Мъж от банката ми предлага кредит.
Звъни телефона. Мъж от банката ми предлага кредит.
Аз:
– Не ми трябва.
Той:
– Имаме много изгодни условия!
Аз:
– Отношението ми към кредитите е отрицателно.
Той:
– Имали сте печален опит?
Аз:
– Вие как се отнасяте към с*кса между мъже?
Той:
– Отрицателно, разбира се!
Аз:
– Имали сте печален опит?
Той: Той ми затвори телефона…
Един шеф останал насаме със секретарката си, след като всички служители си тръгнали
Един шеф останал насаме със секретарката си, след като всички служители си тръгнали.
Той и подхвърлил:
– Марче, денят беше дълъг и напрегнат! Какво ще кажеш малко да се позабляваме, а? Примерно да те целуна?
Марчето подскочила:
– Аууу, господин Иванов, как може? Имам си сериозен приятел!
Босът я успокоил:
– Ама, аз на майтап, бе! Не на сериозно!
Секретарката се замислила пък – склонила:
– Е, щом е само на майтап – може!
Последвала страстна целувка с език!
След това началникът подметнал:
– Марче, хайде веселбата да продължи! Дай да те хвана за гърдите!
Секретарката се изчервила:
– Аууу, господин Иванов – моля ви се!
Мислех Ви за възпитан човек, пък какви простотии дрънкате!
Той обяснил:
– Ама, аз – на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето въздъхнала:
– Е, щом е само на майтап – може!
Последвало яко обарване.
Накрая, началникът се усмихнал:
– Марче, дай да завършим забавата подобаващо!
Тя подбелила очи:
– Аууу, господин Иванов – за каква ме мислите?
Аз да не съм някое леко момиче?
Мъжът махнал с ръка:
– Ама, аз на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето се подвоумила, пък отсякла:
– Е, щом е само на майтап – може!
Когато нещата приключили, секретарката казала възхитено:
– Ех, господин Иванов… Вие сте бил голям майтапчия, бе!
Шефът и отговорил с респект:
– Ама и ти, Марче, и ти… Много на майтап носиш!
Фотограф от голямо географско списание получил задача
Фотограф от голямо географско списание получил задача да направи снимки на голям горски пожар… но поради голямото количество дим, не било възможно да се направят добри снимки. Фотографът се обадил в редакцията и ги помолил да му наемат самолет. Главният редактор му казал, че самолетът ще го чака сутринта на близкото летище. На другата сутрин фотографът пристига на летището… и вижда на пистата самолет, който форсира двигателите. С нетърпение да направи снимките скочил в самолета и подвикнал на пилота:
– Давай, излитай по-бързо!
Пилота дал газ и излетели.
– Карай към северната страна на пожара! – казва фотографа на пилота.
– И направи три-четири захода на ниска височина!
– Това пък защо? – пита пилота.
– Защото трябва да направя снимки… Аз съм фотограф, а всички фотографи правят снимки! – подразнил се фотографа.
След дълга пауза пилота прошепва:
– Извинявам се много… но искате да кажете… че вие не сте Инструктор по летене?!
Един театрален актьор бил много разсеян
Един театрален актьор бил много разсеян.
На режисьора – най-сетне му писнало и казал:
– Виж какво! Ще ти дам съвсем малка роля с една-единствена реплика! Надявам се да не оплескаш нещата пак! Значи, излизаш бавно на сцената. В ръката си държиш разкошна червена роза. Вдигаш ръката към лицето си, помирисваш цветето и въздъхваш:
“ Ах, сладкия аромат на моята любовница!“
Имай предвид, че това е финала на пиесата. Надявам се, публиката да се разплаче от вълнение! И представлението да има не*ивал успех! Ще се справиш, нали?
Оня кимнал:
– Няма проблеми! Ще се справя, естествено!
И така, дошла вечерта на премиерата. Залата била претъпкана. Всички актьори се раздали на макс – диалози, монолози, жестове и т. н.
Зрителите подсмърчали на тази любовна драма и – аха-аха да се разплачат!
Най-сетне дошъл редът на нашия човек. Той излязъл бавно на сцената. Вдигнал ръка към лицето си и въздъхнал:
– Ах! Сладкият аромат на моята любовница!
Но тук се случило нещо изключително странно!
Вместо да се разплачат – зрителите започнали да се смеят като побъркани!
Когато завесата се спуснала, режисьорът дръпнал актьора настрани и просъскал:
– Ей, заплес! Заради тебе – целият спектакъл се провали!
Оня замигал на парцали:
– Ама, какъв е проблема, бе, шефе! Нали изпълних всичко както ми беше поръчал! Нали излязох бавно на сцената. Помирисах си ръката и въздъхнах:
„Ах! Сладкият аромат на моята любовница!
Режисьорът се озъбил:
– Как така какъв е проблема? А къде отиде розата, бе, идиот?
