В контролната кула на летището се чува съобщение:
– Тук е кадет Джонсън, свършва ми горивото. Какво да правя?
В кратката пауза настъпва суматоха и ръководителя на полетите разпорежда:
– Разчистете летището, подгответе се за аварийно кацане. Дайте ми бинокъла… Къде ли е, по дяволите, не мога да го видя.
Един от операторите спокойно казва:
– А, няма страшно, той вече половин час се загрява за излитане от писта 3.

Нервен пътник пита стюардесата:
– Самолетите често ли катастрофират?
– Не, само по веднъж.

По време на полет инструкторът забелязва, че горивото е свършило. Той прави забележка на курсанта:
– Нали ти казах да видиш, кога указателят на резервоара ще покаже „празен“?
– Направих го – оправдава се курсантът. – Беше точно четири часът и десет минути!

Още с настаняването си на седалката, пасажер вика стюардесата и пита:
– Къде са пликчетата за повръщане?
– Господине, – отговаря стюардесата – та вие едва се качихте, още даже не сме излетели!
– Така е, но видяхте ли съседката ми?

Началник се кара на пилот на пътнически самолет:
– И друг път по-внимателно обмисляй какво говориш по микрофона на пътниците! Оня ден си им казал „и така, преди да подходим за кацане, искам да се сбогувам със всички“…

Руснаците направили поредната модификация на изтребителя Миг-31. Станала хубава, мощна, маневрена, но… по-тежка от предишните. Пускат първия прототип – засилва се, не може да излети от пистата, и се забива в оградата – катастрофа.
Събират се умните глави в конструкторското бюро – олекотяват двигателите. Пак прототип – засилва се по пистата, не успява да излети – забива се в оградата – катастрофа.
Променят аеродинамиката, нов модел, катастрофа…
Накрая преместили оградата по-далече….

Из дневника на един американски летец:
Петък: Пихме с руските летци.
Събота: Щях да умра.
Неделя: Пак пихме с руските летци.
Понеделник: Защо не умрях в събота…

Лети иракският пилот на МиГ-29 и изведнъж на радара пред него изникват два самолета Мираж F-1. Иракчанина, видимо стреснат, започва нервно да прелиства страниците на своя наръчник. На една от страниците пишело:
„При поява на два противникови Мираж-а натиснете копче №1“. Пилотът се зарадвал и натиснал копче №1. Веднага излетели две ракети и поразили вражеските самолети. Иракчанина въздъхнал с облекчение, обаче незнайно от къде се появили четири Мираж-а. Пилота бързо отгърнал на следващата страница където прочел:
„При поява на четири противникови Мираж-а натиснете копче №2“. Тои натиснал копче №2 и четири ракети поразили Мираж-ите. Но изведнъж от някъде изникнали дванадесет Мираж-а и иракския пилот пребледнял от страх отгърнал на следващата страница от наръчника, а там било написано:
„При поява на дванадесет противникови Мираж-а натиснете копче №3“.
С трепереща ръка пилота натиснал копче №3, зад него се отворила една вратичка, от която се подал един руснак и с красноречив жест казал:
– Мръдни се да седна!

Един млад пилот решил да се прави на пич. Цял ден карал пътническия самолет като изтребител, а когато през нощта наближил летището и от кулата го попитали:
Полет кой? Той отговорил:
– Познай кой!?
Диспечерът дръпнал шалтера на осветлението на пистата и му отговорил:
– Познай къде!