Мъж и жена разговарят:
– Госпожо, на колко сте години?
– Какъвто номер обувки нося.
– А кой номер носите?
– Тридесет и шести.
– И не ви убиват…?

Бабка отива в банката и пише чек. Касиерът й казва:
– А сега се подпишете.
– А как да се подпиша?
– Така, както се подписвате на поздравителните картички. Бабката взима химикалката и старателно изписва: „Целувам ви всички, ваша леля Емилия“

– Негодник, ти харчиш всички пари само за себе си!
– Пълна лъжа! За себе си не харча и лев – само за вино и жени.

– Абе, виждал ли си слон скрит зад конец:
– Не, не съм виждал:
– Ми как ще си виждал нали е скрит.

Според хрониките в началото на VII век хан Кубрат се ядосал на своите синове и им счупва джиесемите в главите и ги заклева никога да не се разделят, а ако се случи да се разделят, винаги да поддържат мобилна връзка помежду си. Точно тогава се полагат основите на първия български мобилен оператор „КонТел“.

През 681 г. хан Аспарух, с мобилен номер 000-681, минава река Дунав, вдига антената и пуска по един есемес на всички прабългари: „Tuk shte bude Bulgaria“. По това време седемте славянски племена все още нямат мобилна връзка помежду си и не успяват да се координират в „Славян Фамилия“. Затова са принудени да сключат неизгоден договор с „КонТел“. Плиска става комуникационен център на „КонТел“, а „КонТел“ – главен джиесем-оператор на Балканите. Тервел говорил по мобилния си телефон с Тангра. След този разговор България опира на две морета. Двата оператора -българския „КонТел“ и византийският „ВизНет“, сключват договор за сътрудничество с цел отбиване на атаките от арабските оператори, които предлагат евтини сим-карти, с които се опитват да зарибят европейския пазар.

Междувременно хан Крум въвежда драконовски закони срещу крадците на импулси. Провинилите се лишават от операторски права до края на живота им чрез опцията „hands free“, т.е. освобождава ги от ръцете им чрез отрязване. След което на крадците им се налага да ползват чужда помощ дори за едно обаждане до тоалетната. В началото на IX век България отново диктува модата в модерните комуникации.

Услугите на „КомТел“ са кирилизирани благодарение на системните администратори – братята Кирил и Методий. Затова в края на века „КонТел“ има обхват на три морета, а Цар Симеон получава златен номер в българската история. Българите имат роуминг в цялата Византийска империя. Паисий Хилендарски не си играел да преписва, а разпространявал своята „История славянобългарска“ чрез есемеси от типа „О, неразумний юзъре…“. Но не всички били толкова щастливи – спомнете си за „Жисием и страдание грешного Софрония“…

По-късно цар Иван Асен Втори пръв прави сайт за запознанства и успява да се ожени цели четири пъти. Но нещата лека-полека се скапват. Причината е появата от изток на османския мобилен оператор, който за кратко време заграбва обхвата и започва да събира бизнестакси без предварителен договор. Липсата на собствена мобилна мрежа пречела на хайдутите да се организират в чети. Освен това, на телефоните на Крали Марко и Индже войвода батериите им паднали в най-важния момент. Пет века по-късно „Добрите вести идват бързо!“ с „Кървавия есемес“. България с помощта на руския комуникационен гигант „РусКомГиг“ успяват да си възвърнат контролния пакет акции на основната мобилна мрежа в България. По изискване на европейското антимонополно законодателство България дава територията си на два мобилни оператора „КняжБул“ и „ИзтРум“, които в края на краищата се окупират в името на благородната идея заедно да събират такси от целокупното население.

Междувременно “ РусКомГиг “ сменя собственика си, който, загрижен за инвестициите си, пристига на място с мобилни групи от по 200-300 танка. Точно тук изгрява звездата на младата надежда на полупроводниковата техника – Янко от Правец, който става шеф на 16-тата дъщерна фирма на разрасналата се до международна корпорация “ РусКомГиг „. За 45 години българският мобилен оператор става „МобилКом“ – мобилни комунисти. След 10 ноември 1989 г. работата така се разминава, че вече не се знае кой кум, кой сват, кой на джиесема брат!

Разговор между контрола и пътник в автобус:
– Вашето билетче!
– Моето билетче?
– Вашето билетче!
– Моето билетче?
– Вашето билетче!!!
– Моето билетче?
– Вие други думи знаете ли?
– Знам! Прахосмукачка…
– Да не сте болен?
– А Вие да не сте доктор?
– Не съм доктор!
– Аз пък не съм водопроводчик.
– Май Ви хлопа дъската…
– Що, да не сте дърводелец? А, ето я и мойта спирка!

И богатите си имаме проблеми – ето на мен ми се развали банкнотоброячната машина…

В бижутерски магазин:
– Колко струва тази гривна?
– Сто хиляди.
– Ау, кошмар. А онази огърлица?
– Два кошмара.

– Защо охлювът не може да кара мотор?
– Защото му се веят очите!