XVIII век. Млад кавалер с перука къса маргаритка:
– Обича ме, не ме обича…
XIX век. Млад джентълмен със сюртук и цилиндър къса маргаритка:
– Обича ли ме? Разбира се! Ще даде – няма да даде…
XX век. Юноша с дънки къса маргаритка:
– Дали ме обича? На кой му пука! Ще бутне ли? Разбира се! Ще ми стане ли – няма ли да ми стане…
XXI век. Същество с неопределен вид гледа маргаритка – емблема на icq, чете на монитора:
– Обичам те! Искам те! Хайде да се срещнем! И гадае „Мъж? Жена? Активен? Пасивен?“
XVIII век. Млад кавалер с перука къса маргаритка
Върви мъж по брега на морето
Върви мъж по брега на морето. На пясъка се търкаля голяма и красива раковина. Любувайки се на слънчевия залез, пълното безветрие и равното като огледало море, мъжът поднася раковината към ухото си и се опитва да чуе шума на прибоя в нея…
Изведнъж рязко я дърпа от ухото си и удивено й казва:
– Как така да ходя на майната си?
Конгрес по хирургия
Конгрес по хирургия. Събрали са се всички светила на науката. Всеки става и разказва за последните постижения на своята страна. Става български професор и казва:
– Ние можем да премахваме апандисит…
Цялата зала изпада в бурен смях
Професорът:
– През аналното отверстие…
Възгласи на недоверие, крайно учудване… Става възрастен японски професор и казва:
– Аз не се съмнявам. Българите могат. Аз живях там дълго, те всичко правят през това място…
