Две дами беседват за достойнствата на чиниите и другите съдове за маса „Фаберже“. Минаващият наблизо, както обикновено пиян, поручик Ржевски веднага решава да се включи компетентно в разговора:
– Моите почитания, госпожо! Моите почитания, госпожице! Между другото, за съдовете. А знаете ли, че хуят на на слугата ми Ванка и във ведро не се побира?

Един борец харесал мадама. Отишъл при нея и я заговорил:
– Да отидем някъде заедно…
– Да отидем.
– Да се качим в БМВ-то…
– Да се качим.
– Да отидем вкъщи…
Отишли в къщата на бореца и той казал:
– Да пийнем по нещо…
Доволен, че мадамата изобщо не се съпротивлява, дори се съгласява много лесно с него, борецът продължил:
– Да се съблечем…
– Да се съблечем..
– Да си легнем…
– Да си легнем.
– Да загасим лампата…
– Да я загасим.
– Виж сега как ми свети „Ролекс“-а!

Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите.
– Чапаев, този път ни хванаха!
– Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят.
Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят.
След 10 минути Петка се обажда:
– Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам.
– Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат.
След 5 минути:
– Чапаев, пускам се.
– Петка, дръж се още малко.
– Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?

Разговор между две блондинки, возещи се в кола:
– Тези мъже съвсем не могат да карат като хората!
– Не ми разправяй! Този отпред, даже не спазва дистанция – кара точно пред нас!!

Танцуват поручик Ржевски и Наташа Ростова:
– Поручик, за какво си мислите?
– За същото, за което и Вие, госпожо!
– Ах, поручик, какъв безрамник сте…

Червената Шапчица

Дигитална осъвременена версия на класическата приказка

Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:
– Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.
И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета – от рутер на рутер – към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата. Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където стария й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място – пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се придвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така:

RedHat: Hi, shishko!
3pigs: Maraba!
RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.
3pigs: Whatever…
RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?
3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.
RedHat: LOL. ROLF! C U.
*** RedHat has left #****

Но не щеш ли разговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, които тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирайки IP-то си през проксито на Червената Шапчица. Влезнал той в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда й на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила:
– Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType?
– За да те из….
– Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS?
– За да те из….
– Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан файъруола?
– За да те из….
– Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?
На Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка – не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите. От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1% жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили че чийтва.

Учителката:
– Иванчо, сам ли написа домашното си?
– Да, госпожо! Ако някъде има грешки, те са на баща ми.

Въпрос: Какво е общото между блондинка и бутилка бира?
Отговор: И двете са празни от гърлото нагоре.

Борец влиза в магазин:
– Искам да ми продадете онзи акордеон!
– На борци не продаваме!
– Но как разбрахте,че съм борец?
– Само борец може да сбърка радиатор с акордеон!

Едно джудже отива в един бар. Барът бил висок. Почнало да подскача и да вика:
– Една фанта, една фанта.
Никой не му обръща внимание. Отишло от другата страна на бара и от другата страна на бара видяло друго джудже, което подскачало и викало:
– Портокал или лимон? Портокал или лимон?