Мерцедес 600 се врязва във валяк, шофьора на валяка става, изтупва се и умрял от страх гледа, как борчето от колата говори с някой по мобифона. След минута спира полицейска кола, полицая прегръща нежно и грижовно шофьора на валяка и започва:
– Разказвай – как го изпревари, как го засече…

На майката на Червената шапчица й писнало Вълка да я оправя и й купила стоманени гащи. Тръгнала Червената Шапчица към гората и изчезнала. Чакала майката, чакала, притеснила се и тръгнала да я търси. Среща по едно време горския и го пита:
– Абе, да си виждал едно момиче с червена шапка и стоманени гащи?
– Тц, само един вълк с оксижен.

– Какво казал принцът на Спящата Красавица?
– „Стани ма, путко заспала!“

– Киркор, разбрах че спиш с жена ми. Това не е хубаво.
– Ей, не мога да го разбера това вашето семейство бе Гарабед… Ти ми казваш – лошо е, жена ти вика – хубаво е…

Влиза Наско Сираков при Грашнов:
– Шефе, искам един GSM от служебните!
Грашнов:
– Няма проблем, нали знаеш че за тебе винаги… ама я чакай малко, ти ми искаш 5-ти телефон за този месец, да не ги губиш?
– Не ги губя бе, много бързо им свършват батериите…

Една блондинка, една брюнетка и една червенокоса влязли в един магазин. Там видяли нещо голямо и до него нещо малко,в което можелода си пъхнеш пръста. Трите жени питали:
– Продавачо какво е това?
– Ами това е детектор на лъжата. Като излъжеш, се чува: Т-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-т.
Трите решили да се пробват. Първа била червенокосата. Тя казала:
– Аз от три дни не съм яла. Детекторът: Т-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-т.
Втора била брюнетката. Тя казала: Аз съм на диета. Детекторът: Т-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-т.
Блондинката  седнала седяла, седяла и накрая казала:
-Чакай да помисля. И се чуло: Т-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-т.

Ърнест Хемингуей

Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.
– Eто – каза майката.
– Какво – попита Червената шапчица.
– Ето това – каза майката – Ще го занесеш на баба си.
– Добре – каза Червената шапчица.
– И си отваряй очите – каза майката – Вълкът.
– Да.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.

Червената шапчица, Луис Каръл

Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката си и, мърморейки „О, божичко, ще закъснея“, се разбърза нанякъде. Тя го последва, пламнала от любопитство…

Учителката дава на децата тема да пишат съчинение: „Какво щях да правя, ако бях директор“. Всички почват да пишат, само Иванчо стои.
– Иванчо, защо не пишеш?
– Чакам да дойде секретарката.

– Иванчо, какво се получава от овцата?
– Вълна, естествено.
– А какво правим от вълната?
– Не знам, госпожо.
– Е, как не знаеш? От какво ти е направено палтото?
– От палтото на тати.