Hаташа Ростова навършва деветнадесет години. В тъмната зала влиза рожденницата, носейки торта, на която горят 18 свещи.
– Хусари – обръща се тя към присъстващите – на тортата не се намери място за една свещичка, къде ли да я пъхна?
В този момент полковникът скача и извиква:
– Поручик Ржевски, нито дума!

Наташа Ростова и поручик Ржевски се разхождат в парка. Минавайки покрай езерото, Наташа замечтано попитала:
– Поручик! А никога ли не сте мечтал да се превърнете в лебед?
Удивен, поручикът нервно преглъща:
– С гол задник в студената вода? Ннее, благодаря!

Из дневника на корнет Оболенски: „На третия ден пристигнахме в градчето Н.
Изпихме всичкото шампанско и коняка в местната кръчма. Преспахме със всичките модистки в заведението на мадам Жози, потрошихме стъклата на земската управа.
Вчера изпихме всичкия самогон, земската управа я изгорихме, от кръчмата и от заведението на мадам Жози са останали само стените, преспахме със светските дами и монахините.
Обаче днес сутринта в полка пристигна поручек Ржевски и тогава наистина стана една…“

На вечеря във висшето общество на поручик Ржевски се паднало да разказва за птиците.
– Е какво, може и за птиците. Ето например, хипопотамът има ей такъв задник и представете си – нито едно перо!

Полковникът се качва по стълбата на офицерския клуб. Отгоре му се свлича поручик Ржевски, както обикновено пиян, и го сваля на пода. Полковникът (ставайки и изтупвайки се):
– Поpучик! Кога най-сетне ще престанете да пиете!
– Господин полковник! Опитах се да дъвча – не се получава!

Изпаднала в носталгия, Наташа Ростова романтично пита поручик Ржевски:
– Кажете, поручик, а Вие помните ли своята първа учителка?
– Доколкото помня, Наташа, първа беше една медсестра…

Светско общество. Вечеря. След втората бутилка шампанско поручик Ржевски се изцепва на висок глас:
– Дами и господа, отивам да се изпикая!
Седяща до него, Наташа Ростова поучително му прошепва:
– Но поручик, но как може така да се говори? Като образован и културен човек следва да кажете: „Отивам да погледам звездите“.
След като сконфузено се поправил, Ржевски излязъл.
Пет минути по-късно се връща и протяга веднага ръка към пълният с искряща течност бокал. Неспособна да потисне женската си природа, Наташа Ростова казва:
– Поручик, а Вие поне да си бяхте измил ръцете!
Поручикът невъзмутимо:
– О, не се притеснявайте, мадам! Телескопа го държах с другата ръка…

Веднъж слугата домъкнал в къщи пияния като дъска княз Голицин след празник в офицерския клуб. Сутринта, подавайки му чай, слугата казал:
– И как не Ви е срам, Ваше сиятелство! Даже в гащите си сте се изходили.
– Ааа, не съм аз, това беше поручик Ржевски…

На бала, поручик Ржевски, както обикновено пиян, започна упорито да ухажва дамите.
При това него не го интересуваше нито външността на жената, нито възрастта й, нито нейния пол…

Поручик Ржевски и Наташа Ростова се разхождат в парка и мило беседват. Тя:
– Ах, поручик, кажете, а имал ли сте някога светла и голяма любов?
Ржевски:
– Имах една… беше блондинка… с мой ръст, поне 70 кг. тежеше!