Влиза поручик Ржевски в залата, където хусарите играят билярд. Ржевски освен долни гащи и вратовръзка не носи нищо друго. Хусарите го питат:
– Поручик, само по едни гащи ли ще стоите?
– Ами, то тук няма дами!
– За какво Ви е тогава вратовръзката?
– Ами, ако изведнъж дамите се появят?

Бал в имение някъде в Русия. Наташа Ростова пита Ржевски:
– Поручик, кажете, а Вие попадал ли сте някога в железопътна катастрофа?
– Ами… било е!
– Ах, колко интересно! Поручик, разкажете!
– Пътувахме с генерала и дъщеря му към Орел. И когато влакът влезе в тунела, вместо дъщерята опънах самия генерал…

В началото на 2005г., в раздела „Любими герои“ на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница „поручик Ржевски“. Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името „Ржевски“, много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история.

Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието „поручик“ е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия.

Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, „слънцето на руската поезия“. А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея.

Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта.

Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, „много рядко и само за водка“.

Светско общество. Вечеря. След втората бутилка шампанско поручик Ржевски се изцепва на висок глас:
– Дами и господа, отивам да се изпикая!
Седяща до него, Наташа Ростова поучително му прошепва:
– Но поручик, но как може така да се говори? Като образован и културен човек следва да кажете: „Отивам да погледам звездите“.
След като сконфузено се поправил, Ржевски излязъл.
Пет минути по-късно се връща и протяга веднага ръка към пълният с искряща течност бокал. Неспособна да потисне женската си природа, Наташа Ростова казва:
– Поручик, а Вие поне да си бяхте измил ръцете!
Поручикът невъзмутимо:
– О, не се притеснявайте, мадам! Телескопа го държах с другата ръка…

Полковникът се качва по стълбата на офицерския клуб. Отгоре му се свлича поручик Ржевски, както обикновено пиян, и го сваля на пода. Полковникът (ставайки и изтупвайки се):
– Поpучик! Кога най-сетне ще престанете да пиете!
– Господин полковник! Опитах се да дъвча – не се получава!

– Поручик Ржевски, в младостта си имахте ли хоби?
– Да, даже две – ловът и жените.
– И какво ловувахте?
– Жени!

Бал. Графинята се обръща към поручик Ржевски:
– Поручик, не мога да разбера защо дамите търпят Вашите пошлости?
Поручикът гордо отговаря:
– Това е така, мадам, защото думата ми никога не се разминава с делото…

Пътуват във влака поручик Ржевски и генерала. Генерала, мръщейки се от разнасящата се смрад пита:
– Поручик, вие сменяте ли си чорапите?
– Сменям ги… – отвърнал поручика. – За водка.

Из дневника на корнет Оболенски: „На третия ден пристигнахме в градчето Н.
Изпихме всичкото шампанско и коняка в местната кръчма. Преспахме със всичките модистки в заведението на мадам Жози, потрошихме стъклата на земската управа.
Вчера изпихме всичкия самогон, земската управа я изгорихме, от кръчмата и от заведението на мадам Жози са останали само стените, преспахме със светските дами и монахините.
Обаче днес сутринта в полка пристигна поручек Ржевски и тогава наистина стана една…“

Попитали поручик Ржевски:
– Как така се ползвате с успех сред жените?
– Чукам ги. – Отговорил поручик Ржевски – А това сближава много!