Навечерието на Нова Година. Дядо Мраз стои насред къщата си и грозно псува. Снежанка прегорила манджата. Джуджетата – пияни, не щат да работят. Всеки момент трябва да се тръгва, да се разнасят подаръци, а торбата стои празнa. Елените осрали целия двор, счупили оградата на обора и избягали.
В целия този хаос Дядо Мраз се оправя сам-самичък, с един-единствен помощник – едно малко ангелче.
Ангелчето обаче цяла сутрин се мотае, а уж е излязло за малко само да донесе една елха… По едно време вратата се отваря, ангелчето влиза с елхичката на рамо и вeсело пита:
– Къде да я сложа тая елха?
Оттогава е традиция на върха на новогодишната елха да стои едно малко ангелче…

В едно царство се повила Ламята Спаска. И през определен период от време се появявала в селото, и вземала по една девойка. Дошъл ред и на царската дъщеря. Както обикновено става в приказките, царят обявил награда за най-смелият – а именно който убие Ламята. Давал дъщеря си за негова съпруга, половината царство, купища скъпоценности, богатства и злата. Около 20-тина юнаци се пробвали и намерили гибелта си. Наш Иван решил и той да се пробва. Поискал само една овца от царя. Царя му дал овцата и благословията си. Заклал Иван овцата и й натъпкал кожата със слама и приспивателни. Хванал пътя и по козите пътечки, чукари и гъсталаци, се озовал право пред входа на пещерата на Ламята. Чул как си похърквала. Оставил и „овцата“ пред пещерата и се скрил. По едно време Ламята се разбудила и протягайки се излязла от пещерата. „Я! Закуската сама дошла…“ – казала си тя и налапала овцата. Сънотворното много скоро дало своя ефект. Иван отишъл и й натрошил зъбите с едно чукче. Върнал се в селото и право в двореца. Показал зъбите като доказателство и започнал „вземането на своето“.Оженили се набързо. Първата брачна нощ в момента в който останали насаме с булката й се преминавало към консумацията на брака, на вратата се почукало…
– Кой пък сега чука? – троснато запитал Иван.
– Ас са ти каса кой цука…

Кралят обявил достойна награда: който се справи със страшната ламя Спаска и за доказателство му донесе двата й предни зъба, той ще получи за награда половината кралство и принцесата за жена.
Отново се заредили върволици от принцове и герои, отново никой не могъл да надвие ламята…
Тогава се появил, от далечно, далечно царство, хитър селски момък. Той постъпил доста рационално – издебнал ламята да заспи дълбоко и й измъкнал двата предни зъба… Занесъл ги на краля и разбира се, веднага получил половината кралство и ръката на принцесата.
И така, вечерта новоизлюпеният принц и принцесата си легнали в своята спалня. И изведнъж – чук-чук! Някой потропал на вратата.
– Кой чука? – попитал момъкът.
– А ШЕ ТИ КЕАМ КОЙ ШУКА, А ШЕ ТИ КАЕМ КОЙ ШУКА, ТИ ШАМО ОТФОРИ ВРАТАТА, А ШЕ ТИ КАЕМ КОЙ ШУКА!

Хванала Ламята Спаска един наркоман, един алкохолик и един joint-ар и им казва:
– Ако ме разсмеете – ще ви пусна, в противен случай ще ви изям и тримата.
Решили да опитат. Първи пробвал алкохолика – водка с бира. Пили, пили, напили се здраво и много се веселили. Обаче на сутринта махмурлук, главоболие – ужас. Ламята се разсърдила и го изяла.
Втори пробвал наркомана. Боцнали се с Ламята – за няколко часа супер, обаче после депресия, мъки страшни. Ламята и него изяла.
Последен останал пушача на трева. Дръпнали с Ламята по един joint и се смели до припадък. После обаче Ламята става и казва на човека:
– Хайде сега, весело си изкарахме, ама ще те изям.
– Ама как така ще ме ядеш, не ни беше такава уговорката…
– Е, нали знаеш – след смеха идва глада…

Върви си Крали Марко през полето и не щеш ли пътят се раздвоява. Гледа табела. На табелата пише:
„Тръгнеш ли наляво – ще умреш, тръгнеш ли надясно – ще станеш педераст“.
Почудил се той, почудил се, и завил надясно.
Повървял малко и гледа пред себе си една триглава ламя Спаска спи!
Вдигнал Крали Марко една скала и разбил едната глава. Тогава втората се надигнала и рекла:
– Е кажи ми сега, не си ли педераст?

– Царю честити… Ламята гладува!
– Какво яде тоз звяр?
– Девици невинни!
– Мдааа… бедната животинка… ще се спомине от глад в наш’то царство.

Отрязал юнакът главата на ламята, а на нейно място поникнали две.
Отрязал и тях – появили се четири. Пак ги отсякъл – порастнали осем.
Сякъл, сякъл, докато каталясал до смърт.
Така е, като в училище не бил учил какво е рекурсия.

На един рицар, ветеран от много войни, ожаднял. Отишъл до близката рекичка и видял многоглава ламя да лежи под едно дърво. Рицарят тръгнал да и сече главите една по една. По едно време ламята питала:
– Рицарю велик, защо ми режеш главите?
– Пие ми се вода, ламьо.
– Ами, пий, аз не ти преча!?!

Имало едно време една ламя – добрата ламя Спаска. Тъй като вече била изяла всички животни от гората, в която живеела, тя решила да се премести в друга.
И така, добрата ламя Спаска тръгнала през девет планини – в десета, през девет гори – в десета, където се и установила.
Рекла да пообиколи добрата ламя Спаска своята нова гора и да разгледа. По пътя срещнала Вълка и го запитала:
– Ей, ти какво животно си?
– Ми, вълк съм аз. – отговорил той.
– Добре, Вълчо, утре осем часа пред пещерата да те ям!
Вълкът като я поогледал решил, че тя е силен противник и ще трябва да се примири със съдбата си. На сутринта отишъл пред пещерата на ламята и тя го изяла. През деня добрата ламя Спаска срещнала Мечката и я попитала:
– Какво животно си ти?!
– Епа, аз съм мечка!
– Добре тогава, утре осем часа пред пещерата да те ям!
Мечката какво да каже горката и тя като вълка се примирила със своята орис. Отишла тя точно в осем сутринта на другия ден и ламята я изяла.
Така минавали дните на добрата ламя Спаска в новия си дом, когато един ден срещнала Зайо. Гледа го тя и се чуди какво ли е това животно и, разбира се, започнала разговора както обикновено:
– Ей, ти, какво животно си, бе?
– Ами аз съм заек. – отговорил плахо Зайо.
– Аха, тогава утре в осем сутринта пред пещерата да те ям!
– А, може ли един въпрос? – попитал Зайо.
– Да? – отговорила добрата ламя Спаска, учудена от развоя на диалога.
– А-м, може ли да не дойда?
– Естествено, че може, нали затова съм Добрата ламя Спаска!

Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят.
– Това, което мисля – каза Пух, – е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Йори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново.
– Аз пък мисля – каза Прасчо, – мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим.
– Хайде да отидем да видим всички – каза Пух. – Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл – това аз наричам Приятелски Ден. Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо… Пух можа:
– Ще отидем, защото е Четвъртък – каза той, – и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо!