Върви си Червената Шапчица в гората и изведнъж от храстите изскача един заек омазан целия с лайна.
– Ах, бедничкото то! Как си се оцапало! – казала Червенета Шапчица и бръзо го избърсала с една салфетка. Изведнъж от храстите се чул гласа на Кумчо Вълчо:
– Еееей! Червената Шапчица! Имаш ли още салфетки?
– Нямам!
– Лошо, я кажи на заека пак да дойде!

Нане отишъл при Вуте, за да му поиска магарето с каруцата да си свърши някаква работа.
Вуте изслушал молбата му, па му рекъл:
– Какво да ти кажа, Нане… Не бих искал да ти ги дам, защото предишния път, като ти ги дадох ти ми ги върна магарето болно и гладно, а каруцата трябваше да я ремонтирам. Но също така не мога и да ти откажа, защото сме дългогодишни приятели и не искам да ми се разсърдиш. Затова, Нане, ще ти отговоря уклончиво – я си еби майката!

– Пух? – каза Прасчо.
– Да! – отговори Пух.
– Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…

Живял някога един принц, който веднъж попитал прекрасна принцеса: „Ще се омъжиш ли за мен?“
И тя отговорила: „Не!!!“
И принцът живял дълго и щастливо, ходел на лов и за риба, всеки ден се виждал с приятели, пил много бира, напивал се мощно, и играел голф, и разхвърлял чорапи из двореца, и не свалял дъската в кенефа, и чукал слугини, приятелки и съседки, и пял под душа, и пърдял когато пожелае, и гръмко се уригвал, и си драпал топките.
Край.

7 признака, чe героите от Мечо Пух на Дисни употребяват забранени вещества:

1. На магарето Йори не му пука за нищо, реакциите му са забавени и демонстрира силна липса на мотивация. Марихуана.
2. Прасчо се бои от всеки и страда от мания за преследване. Гъби.
3. Зайо си бута носа навсякъде, от всичко има нужда. Кокаин.
4. Тигърът не може да стои спокоен на едно място, постоянно скача и вика, никога не се уморява. Екстази.
5. Кристофър Робин разговаря с животни. Халюциногени.
6. Мечо Пух обича сладкото и има наистина безгранична фантазия. LSD.
7. Бухалът винаги се притича на помощ на всеки, който има проблеми. Дилър.

Върви си Мечо из гората. Вижда една гъбка и казва:
-Еееей, гъбке, ще те набера!
А гъбката:
-Затвори, Мечо, аз ще те набера!

Влиза Прасчо в един магазин и пита продавачката:

– Тези възглавници с какво са пълни?
– С пух – отговаря тя.

Прасчо въздъхва тъжно и казва:

– Ех, Мечо, Мечо!

Вратата се отвори и в стаята на красивата принцеса влезе рицарят. Красавицата плачаше на леглото си, виждайки го, тя се разплака още повече.
– Утре ще ме дадат на дракона! – хлипайки, съобщи тя на рицаря. – Всяка година драконът иска да изяжда най-красивата девица от града. Това съм аз! Но защо съм толкова красива…
– Ще те спася! – смело възкликнал рицарят.
– Ще убиеш дракона?!
– Има много по-лесен начин! – отговорил принцът, разкопчавайки си гащите вече.
– А друг начин няма ли? – смутено попитала принцесата.
– Мога да ти счупя носа и няма да си най-красивата.
Принцесата въздъхнала и започнала да се съблича…

Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе.
Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата.
И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път.
Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето.
След малко се свестява и си казва:
– Брей, те много съкратили приказката бе…

Мечо Пух и Прасчо отиват на училище на 15 септември. Там ги карат да напишат съчинение – „Какво правих през лятото“.

Прасчо пита:

– Пух, какво да пишем? През цялото лято бяхме напушени, друго не сме правили.
Мечо Пух му казва:
– Прасчо, вместо „пушили“ пиши „чели“. Чели цяло лято звучи добре…

Учителката проверява съчинението на Прасчо:

„Събудих се и започнах да чета. После се измих. …Продължи…х да чета. Преди закуска четох още малко. Закусих. До обяда пак четох. Обядвах. После ми се приспа. Преди да подремна четох още малко. Прочетох книжката. Поспах.
Събудих се и започнах да чета. Дойде Мечо Пух. От далече му личеше, че е чел. Отидохме на балкона. Стоим и четем. Идва Йори и ни пита: „Имате ли нещо за четене?“. Личи му, че е много начетен… зад ухото му стърчи половин буквар…“