Червената шапчица, по Ф. Кафка

Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за „Добро утро“, но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.

Защо Баба Марта е люта?
Защото Април е мек а Февруари – къс.

Тръгнала Червената шапчица през гората към баба си, но се уморила и полегнала да поспи.
Когато се събудила, намерила до себе си бележка:
„Червена шапчице, съжалявам, но вече не си девствена. Вълкът“.
Натъжила се Червената шапчица, но продължила пътя си. След известно време пак се почувствала уморена и пак полегнала да поспи. Събудила се и намерила до себе си бележка:
„Червена шапчице, извини ни, но вече си курва. Али Баба и 40-те разбойника.“
Разплакала се Червената шапчица, но продължила пътя си. Отново се изморила и отново полегнала да поспи. Събудила се и намерила до себе си бележка:
„Червена шапчице, не се притеснявай, отново си девствена. Тимур и неговата команда.“

Чебурашка много обичал да гледа екшъни, но след това ставал много палав и започвал да прави много бели и пакости. Един ден научил, че крокодила Гена има „Терминатор“, отишъл му на гости и му се помолил:
– Моля те, чичо Гена, дай ми да гледам „Терминатор“…
Крокодила обаче знаел, че Чебурашка правел много поразии и не му го дал. Чебурашка пак му се помолил и той, нали е добър му го дал. След два часа се звъни на вратата на крокодила Гена и той пита:
– Кой е?
– Чебуратор!

Бие се добрият юнак с лошата ламя. Сече й първата глава, сече втората… И изведнъж третата глава на ламята му отхапва неговата и я изплюва.
Търкаля се юнашката глава по земята и вика триумфално:
– Две на едно за мен!

Червената шапчица, Oскар Уайлд

Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но…
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли… Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се, към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)
Бабата: (от коpема на вълка) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.

Тръгнала Червената шапчица през гората към баба си, но се уморила и полегнала да поспи.
Когато се събудила, намерила до себе си бележка:
„Червена шапчице, съжалявам, но вече не си девствена. Вълкът“.
Натъжила се Червената шапчица, но продължила пътя си. След известно време пак се почувствала уморена и пак полегнала да поспи. Събудила се и намерила до себе си бележка:
„Червена шапчице, извини ни, но вече си курва. Али Баба и 40-те разбойника.“
Разплакала се Червената шапчица, но продължила пътя си. Отново се изморила и отново полегнала да поспи. Събудила се и намерила до себе си бележка:
„Червена шапчице, не се притеснявай, отново си девствена. Тимур и неговата команда.“

Козата отива на пазар и казва на децата си:
– Деца, аз отивам на пазар. Паролата е „Ям люти чушки“. Само като чуете паролата ще отворите. Ясно?
След малко пристига вълка и чука на вратата.
Козлетата питат:
– Кой е?
Той отговаря:
– Аз съм вашата майка.
Те го питат за паролата, той не я знае и пита свраката.
Тя му я казва и той се връща и пак чука на вратата.
Козлетата пак го питат за паролата и той им казва:
– Ям люти чушки.
А най малкото отговаря:
– Да ми ядеш пишката, ние имаме шпионка.