Чапай и Петка на бойното поле:
– Абе Чапай, на какво мирише кръвта?
– На какво да мирише, де да знам на какво мирише, на лайна мирише!
– Леле Чапай, аз съм тежко ранен!

Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали:
– Къде ли са? Може би в гората…
– …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца.
– А може би са в къщата…
– …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца.
– А може би са на полето?
– …а може би са на полето, на полето…
– А може и да са в кладенеца…
– …а може би са на полето, на полето…

Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято.
Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба.
„Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх.
Излизам и отивам в градската библиотека – там си поръчвам 3те тома на „Война и мир“. Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле.
Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам „Абе Петка какво ще правим сега“.
„Ами айде да ходим за риба“ ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.

Наложило се един път на бойното поле Чапай да оперира, а Петка да му асистира. Ето какви били думите на Чапай:
– Скалпел, спирт.
– Форцепс , спирт.
– Спирт, спирт.
– Краставичка…

Чапай и Петка отворили шкембеджийници на двата края на една и съща улица. При Чапай имало много клиенти, а при Петка едвам, едвам. Веднъж, Петка се замислил: „Сигурно нещо съм объркал сместа за кюфтета. Ще ходя да питам Чапай“. Отишъл при Чапай, и го попитал:
– Чапай, как правиш сместа за кюфтета?
– Един килограм кайма и един килограм лайна.
– Е-е-е! Ти и кайма ли слагаш?

Чапай и Петка бягали от белите. Стигнали до една река. Влезли в реката и започнали да плуват. По някое време Петка казал:
– Чапай, дай да спрем за малко, щото една риба ми влезе в гъза.
– Плувай, Петка, плувай, не е риба…

Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли:
– Чапай, дай ми малко и на мен.
Чапаев мълчи.
– Айде бе Чапай, дай ми малко бе?
Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал:
– Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?

Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време.
В далечината виждат два фара и Чапай казва:
– Петка, гледай, два мотора – ще минем между тях.
Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай:
– Мамицата им мръсна, подложиха ни крак!

Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля.
– Недей, – отговаря Чапаев – тя е нашето бактериологично оръжие.

Чапаев бил много болен и стоял на системи. Петка отишъл да му запише последните думи. Извадил лист и химикал и ги дал на Чапаев да напише нещо. Той написал нещо и му го върнал. Петка прибрал листчето без да го чете. На другия ден на погребението на Чапаев извадил листчето за да прочете последните му думи:
– Петка идиот такъв, стани от маркуча с кислорода!!!