Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли:
– Чапай, дай ми малко и на мен.
Чапаев мълчи.
– Айде бе Чапай, дай ми малко бе?
Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал:
– Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
