По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера.
Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия.
– Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия?
– Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата…
– Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера!
– Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.

Чапай и Петка отворили шкембеджийници на двата края на една и съща улица. При Чапай имало много клиенти, а при Петка едвам, едвам. Веднъж, Петка се замислил: „Сигурно нещо съм объркал сместа за кюфтета. Ще ходя да питам Чапай“. Отишъл при Чапай, и го попитал:
– Чапай, как правиш сместа за кюфтета?
– Един килограм кайма и един килограм лайна.
– Е-е-е! Ти и кайма ли слагаш?

Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: „Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи.“
Отива Чапаев: „Какво, бе, Петка?“. „Ами погледни навън“, отговаря Петка.
Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените.
Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: „Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи.“ Отива той и Петка му казва: „Качи се на масата и погледни.“ Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива.
Вкъщи обаче ново писмо: „Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!“ Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива.
И пак: „Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи“. Хваща той влака, пак пита „Какво, бе, Петка?“.
„Ами качи се на гардероба.“
Качва се Чапаев – нищо не се вижда.
„Наведи се още малко“, вика Петка, ама пак нищо.
„Още, още малко.“
Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл:
„Е така може ли да се учи?“

Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ.
Петка крещи:
– Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна!
Василий Иванович:
– Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!

Чапай и Петка проверявали изолацията в новопостроен панелен блок.Уговорили се единият да влезе на първия етаж, другия да се качи на 9-тия и да си подвикват. Ако се чуят – значи че изолацията не е добра. И така Петка се качил отгоре и вика:
– Ча-п-а-а-а-й!
– Какво викаш бе, аз те виждам!

Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев:
– Нищо не казва, гада!
– А вие бихте ли го?
– Бихме го.
– А в бъчва с вода давихте ли го?
– Давихме го.
– Хм… Я му дайте да помирише партенките ми.
– Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!

Чапай и Петка се напили до козирката и пълзяли по релсите.
По едно време Чапай пита:
– Кога ще свърши тази дълга стълба?
– Спокойно – казала Петка
– Ето, асансьорът идва.

След войната Чапай и Петка отиват на баня. Петка като по-низш чин търка гърба на Чапай.
– Петка, маха ли се мръсотията?
– Тъй вярно, вече се показа потника.

Петка влетява при Чапаев:
– Василий Иванич, изпращат ни за подкрепление женска рота!
Чапай става, закопчава си панталона и казва:
– Петка, махни веднага тази коза от дивана!