Един ден Чапай отишъл на нивата и вижда една лопата и на нея бележка:
„Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото си я забравих.
Подпис: Петка“.
На другия ден Петка отива на нивата и гледа – лопатата си стои, а върху нея нова бележка:
„Съжалявам, Петка, ама не можах да намеря лопатата ти.
Подпис: Чапай“.

Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял:
– Да бягаме, Петка! Германците идат!
Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл:
– Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.

Петка се жали на Чапаев:
– Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон.
– Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.