Един мъж кандидатствал за работа в една компания. Секретарката го пита:
– През последните 5 години не сте променяли постоянния си адрес, защо изведнъж го напуснахте?
– Получих амнистия.

Съдия пита обвиняем:
– В какво сте обвинен?
– Че съм напазарувал за Коледа по-рано, ваша светлост.
– Но това не е престъпление! Колко рано е било, когато сте пазарували?
– Преди магазинът да отвори.

– Защо набихте съседа си?
– Защото иначе сега щяхте да питате него защо е набил мен.

Из обвинителен акт:
„…и тогава той ме нарече с поредица от отглаголни прилагателни със сексуален оттенък…“

Провежда се следствие за пожар в операта. Единственият свидетел е някакъв продавач от будка за семки.
Следователят:
– Разкажете, какво видяхте?
– Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената…
– Това не е интересно за следвствието. Говорете по-конкретно.
– Ами аз така и говоря. Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената…
– Свидетелят! По-кратко!
– Така и говоря, бе! Значи, затварям аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената, която виси на прозореца и какво мислите виждам? Операта гори!

– Обвиняеми, какво направихте с тези двеста франка, които откраднахте от шефа си?
– Похарчих ги за Жана, от „Плас Пигал“.
– Обвиняеми, не заблуждавайте съда! Жана никога не взима повече от сто франка!

Съд. Върви дело срещу млада жена, обвинена в убийство. Пред съдебните заседатели излиза нейният адвокат:
– Господа съдебни заседатели… Погледнете тази жена, какви стойни крака, какви изумителни очи, какви нежни ръце, какви червени устни… Смятате ли, че такава жена е способна на убийство? Аз свърших…
Прокурорът:
– И аз свърших, но това още не е доказателство…

Съдията пита свидетеля:
– На какво разстояние се намирахте от местопроизшествието?
– На 14 метра и 39 сантиметра.
– Какво? Откъде знаете толкова точно?
– Ами след катастрофата си отидох до нас, взех един метър, върнах се и го измерих.
– Защо?
– Защото знаех, че няма начин някой като вас да не ми зададе този идиотски въпрос.

Надзирател в затвора се обръща към един от затворниците:
– Мисля, че трябва най-после да спреш с твоите въпроси. Нали вече ти казах, че непременно ще ти съобщя, когато настъпи две хиляди и девета година…