Един крадец задигнал виолончело от филхармонията. Докато се измъквал обаче през прозореца, го видял един полицай и го хванал:
– Кво носиш, бе?
– Ми едно виолончело тука…
– Защо си откраднал виолончелото на филхармонията, бе?
– Не съм го откраднал, бе!
– Как да не си? Нали те видях.
– Не съм,бе! Ако искаш да знаеш това нещо си го гледам от една малка цигулчица!

Надзирател пита затворник:
– Леглото удобно ли ти е?
– Да!
– Добре, сега ще го сменим.

– Подсъдими, как можахте да нанесете двайсет прободни рани с ножа право в сърцето? Това е невъзможно!
– Искате ли да ви покажа?

В съда:
– Свидетелят, знаете ли какво ви очаква при даване на лъжливи показания?
– Да, обещаха ми лека кола.

– Длъжен сте, в края на краищата, да си поставите една цел – да станете друг човек! – казва съдията.
– Опитах се, господин съдия, но веднага ме осъдиха за фалшифициране на документи…

Млад адвокат казва на своя клиент:
– Това е моето първо дело и за мен е жизнено важно да ви спечеля оправдателна присъда.
– Боя се, че за това има само един начин: да признаете, че именно вие сте ограбили бижутерския магазин.

Един съди приятеля си за това, че не му е върнал дълга от хиляда долара. Оня твърди, че е изплатил дълга си напълно.
Няма достатъчно доказателства и съдът не стига до никакво определено решение. На улицата ищеца разгневено се обръща към другия:
– Никога през живота си не съм виждал лъжец като теб! Как можеш да твърдиш, че си ми върнал парите, когато и двамата много добре знаем, че не съм ти давал на заем никакви пари!

Прибират един бандит в ареста за убийство на бабичка. В процеса на следствието се установява, че тоя е утрепал бабето, за да и открадне чантата, в която имало пет лева.
На разпита следователя му вика:
– Може ли да си толкова прост, бе! Да утрепеш бабичка за пет кирливи лева!
– Ех, г-н следовател… Една бабичка – пет лева, две бабички – десет лева, а сто бабички, ааа?

– Значи така – пита съдията. – Излиза, че сте откраднали не само пари, но и скъпоценности!
– Да, господине. Мама ме е учила, че щастието не е в парите!

В килията затворник разказва на съкафезника:
– Реших да обера една вила. Цял месец храних кучето, което я пази с колбаси. То ме обикна като роден баща накрая. И през нощта без никакво усилие проникнах във вилата. А в коридора настъпих опашката на котката…