Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев:
– Добрутро, Леонид Илич!
Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия.
– Това съм аз, Карлсон.
– Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев.
– Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!
– Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
