Никой не кани сър Хенри на приеми, тъй като има славата на човек с нецензурен език. Една лейди рискува с уговорка да се държи като джентълмен, в противен случай ще трябва да напусне. Той обикаля, слуша скучни светски разговори и мълчи. По някое време домакинята го подканва да каже някакво остроумие. Сър Хенри казва:
– Дами и господа, слагам лявата си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа?
Домакинята казва на иконома:
– Джон, дрехата на сър Хенри, моля.
Сър Хенри го спира:
– Спокойно Джон, ключ държа.
Пак скука. След половин час сър Хенри вдига ръка за внимание и казва:
– Дами и господа, слагам дясната си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа?
Домакинята пак подканя иконома:
– Джон, дрехата на сър Хенри, моля.
Сър Хенри го спира:
– Спокойно Джон, кърпичка държа.
След още половин час сър Хенри, крайно отегчен иска думата:
– Дами и господа слагам двете си ръце в джобовете и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа?
Всички чакат затаили дъх.
Сър Хенри казва:
– Джон, дрехата ми, моля.
