Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата:
– Защо си толкова отслабнала и болна?
– Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре?
– Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение.
След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха:
– Какво става сестрице, нали ти дадох съвет?
– Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах.
– И какво?
– Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
