Влиза притеснен човек при психиатър и разказва:
– Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. „Ще ме чукаш“ казва. „Няма не мога, няма недей!“. Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. „С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?“ Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. „Да не чувам НЕ“ – ми вика и се съблича…
– Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – „Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи“.
– Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива.
Влиза следващият и започва:
– Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: „Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!“ И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни.
– Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор?
– Е, ми, някъде към Горна Оряховица.
– Отлично! Казвате на униформените лица: „Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!“
– Докторе, вие сте гений!
– Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица?
– Към един и половина…
– Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
