Tag Archives: категории

Един селянин си купил прасе. Имал само мотор с кош. Сложил прасето в коша, сложил му каска и го кара в къщи. На път за в къщи, минал през приятел от съседно село. Приятелят му казал:
– Виж, аз имам женска, свиня, да да я заплодим с твойто прасе и като роди, ще делим прасенцата.
– Съгласен, обаче как да разбера, че прасето желае да изпълни заплождането?
– Когато опашката му стане на буквата „е“, значи е готово, и го караш тук.
На другият ден влиза в кочината, опашката на прасето на буквата „е“. Качва прасето в коша, слага му каската и при приятеля от съседното село.
Втори ден – същото. Трети ден – пак заплождане. На четвъртият ден, пратил жена си да види дали опашката на прасето е на буквата „е“. Връща се жена му:
– Не знам дали опашката му е на буквата „е“, но прасето е седнало в коша и си е сложило каската и те чака.

Американските тайни служби решили да изпратят шпионин във военното училище в Долна Митрополия. След 3 дена шпионина бил хванат и екстрадиран обратно в Америка. Шпионинът дал следното обяснение:
– Ами, на лекции, всички спят – само аз пиша и внимавам и затова ме хванаха.
Изпратили втори шпионин, по-квалифициран. След 3 седмици и него го хванали. Той обяснил:
– В лекциите всички спят – и аз спя. После обаче като се наспят всички бягат от часовете, само аз не бягам и затова ме хванаха.
След дълги тренировки, изпратили трети шпионин. След един месец обаче него също го хванали.
– А бе в лекциите – спя, после всички бягат: и аз бягам, обаче като се приберем по стаите си, всички цакат карти и табла – само аз си уча лекциите и затова ме хванаха.
След дълги съвещания Американците решили да изпратят най-добрият си шпионин… Него го хванали след 3 месеца… На въпроса защо и той се е издънил, шпионина обяснил:
– А бе, в лекциите всички спят – и аз спя, после всички бягат: и аз бягам, като се приберем по стаите си, всички цакат карти и табла – и аз цакам. Обаче – като дойде сесията, ВСИЧКИ СИ ВЗЕХА ИЗПИТИТЕ – САМО АЗ НЕ МОЖАХ!!!

Един слънчев ден съпругата на Сър Джон казала на мъжа си:
– Сър Джон, нашият син е вече на 13 години и е време да разбере някои неща от живота. Моля ви, да му обясните как се раждат децата. Нали знаете, там за птичките, пчеличките и т.н.
Малко по-късно, Сър Хенри язди из имението заедно със сина си.
– Сине, помниш ли, какво правихме миналата седмица край реката с онези жени?
– Да сър.
– Е, майка ти държи да знаеш, че това го правят и птичките и пчеличките…

Една мутра, както си карал Мерцедесът 600, гледа на огледалото , плътно зад него, кара някакъв запорожец!
– Е сега му е*ах майката. И натиснал рязко спирачката.
Отзад се чул страхотен удар. Спира. Излиза. Гледа.
Отзад го ударил друг Мерцедес 600:
– Кко стаа брто. Глеам отзад запорожец?
– Тихо брато, между двата Мерцедеса е…

Млад журналист носи на главният редактор своята първа статия. „Млада секретарка постъпи на работа. На вторият ден директорът я облада.“
– Колега, статията е добра, обаче, липсва работническата класа.
Журналистът направил корекция. „Млада секретарка постъпи на работа. На вторият ден директорът я облада. На двора Пешо и Гошо бичат трупи“ и пак носи.
Гл. редактор чете.
– Браво колега. Много добре. Работническата класа я има. Обаче, партията не се забелязва. Поне намек.
Журналистът коригира. „Млада секретарка постъпи на работа. На вторият ден директорът я облада. На двора Пешо и Гошо в червени потници бичат трупи“ и пак носи.
Много добре, млади колега. Работническата класа я има. Партията се забелязва. Обаче, я няма вярата в утрешният ден.
Журналистът коригира. „Млада секретарка постъпи на работа. На вторият ден директорът я облада. На двора Пешо и Гошо, бичат трупи. По едно време Пешо, хвърлИ бичкията, и вика – Е*АЛ съм му мамата, и утре е ден!“

Млад поп щял за първи път да чете литургия пред енорията под надзора на владиката. Притеснил се доста, как ще се представи и преди това посръбнал от църковното винце за кураж. Когато литургията свършила, той отишъл при надзорника си да обсъдят представянето му, а владиката му казал:
– Като цяло мина много добре моето момче, но допусна четири практически грешки, три теоритически и две от общ характер.
Започвам с практическите:
1 – на амвона не се излиза на четири крака, а на два;
2 – литургията не се гъгне и подсвирква, а се пее;
3 – купела пред теб не е за драйфане, а за кръщаване на деца.
4 – расото не се запасва в дънките, а виси свободно.
Колкото до теоритическите:
1 – Юда не е прее*ал Христос, а го е предал;
2 – Адам не е изял сливата на Ева, а ябълката;
3 – и една от божиите заповеди не гласи ближи обичания си, а обичай ближния си.
– Ами тези от общ характер? – плахо попитал попът.
– Нищо важно не е, но занапред да знаеш, че литургията завършва с АМИН, а не с а`е е*ете си майката… И за кръстенето се използват ТРИ пръста: палец, показалец и среден, а не само среден.

Неделна служба в църквата. Изведнъж се чува страшен тътен и през гъстия дим се появява Сатаната. Огромен, страшен и с рога. Всички от страх се мушнали под седалките, само един човек не се изплашил. Дяволът се приближил към него:
– Знаеш ли кой съм?!
Човечеца:
– Разбира се!
Дявола:
– И НЕ ТЕ ЛИ Е СТРАХ ОТ МЕН?
Човека:
– Ти ли ще ме уплашиш бе? Аз от 30 години съм женен за сестра ти!

Олимпийските игри, финалите по борба.
Треньор дава последни напътствия на един от борците:
– И внимавай много. Твоят противник има коронен номер. Досега никой от неговите съперници не е успял да се справи с неговия захват.
– ОК, тренер, ще се постарая…
Още не започнала схватката и борецът попаднал в коронния захват. Виждайки, че неговото момче не може да направи нищо, треньорът се разстроил и се прибрал в съблекалнята. Там обаче телевизорът бил включен и треньорът видял, че публиката, станала на крака, аплодира неговия състезател. След награждаването треньорът пита:
– Как успя да се измъкнеш от тоя захват?
– Разбираш ли, тренер, щом почна мачът и ония ме хвана. Седя аз и не мога да мръдна, а той ме усуква отвсякъде, вече не мога да дишам, викам си – ще се предавам. Изведнъж гледам, пред очите ми висят топки, повдигнах си главата и ги захапах с всички сили…
– А стига бе, това не е спортсменско, не можеш да се измъкнеш по този начин от захвата…
– Ти ще кажеш. Въобще не можеш да си представиш на какво е способен човек, като си захапе собствените топки…

Стоя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука почвам да се разхождам и стигам до „Заминаващи“. Някакъв човек ме моли за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се, е не чак толкова охотно, но нали сме хора, трябва да си помагаме. Стоя и чакам. Минават 15 минути и почва да ми писва, а ония го няма. Отивам при един от гранична полиция и почвам да обяснявам ситуацията. Граничарят ме кани в една стая за оформяне на протокола, взима ми лични данни… Стигаме до съдържание на куфара, отваряме и… вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам:
– Как може да съм такъв тъпанар?! Тихичко да си бях излязъл, щях да си взема едно такси за 10 лв. на километър, че ако искам и до морето!
Граничарите само се спогледаха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат лигите…
– К’во стоиш бе?! Прибирай и ти, ангел-хранителю наш…
Почвам и аз моментално да прибирам пачки. Взимам – пъхам, взимам – пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световно… Събуждам се – цялото одеяло съм си напъхал в гащите…

Лекция по психология в университета.
Професорът:
– Днес ще ви покажа три ключови стадия на вълнение в човешката психика: учудване, раздразнение и гняв.
Взима телефона си и набира случаен номер:
– Здравейте, търся Христо!
– Имате грешка.
– Ето! – усмихва се професорът, прекъсвайки връзката.
– Тук говорим за леко учудване.
След това отново набира същия номер:
– Ало, Христо върна ли се вече?
– Тук няма такъв, нали ви казах!
– А това колеги, вече е раздразнение.
Потривайки ръце, професорът заговорнически намига на аудиторията си и за трети път набира номера:
– Христо още ли го няма?
– А бе ти ‘що не си е*еш майката!? – гласът отсреща вече крещи.
– Ето студенти, това вече е гняв!
Тогава от аудиторията един студент вдига ръка:
– Професоре, забравихте последния стадий.
– И какъв е той?
– Пълно озверяване.
Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера:
– Здравейте! Обажда се Христо. Някой да ме е търсил?!