Млад поп щял за първи път да чете литургия пред енорията под надзора на владиката. Притеснил се доста, как ще се представи и преди това посръбнал от църковното винце за кураж. Когато литургията свършила, той отишъл при надзорника си да обсъдят представянето му, а владиката му казал:
– Като цяло мина много добре моето момче, но допусна четири практически грешки, три теоритически и две от общ характер.
Започвам с практическите:
1 – на амвона не се излиза на четири крака, а на два;
2 – литургията не се гъгне и подсвирква, а се пее;
3 – купела пред теб не е за драйфане, а за кръщаване на деца.
4 – расото не се запасва в дънките, а виси свободно.
Колкото до теоритическите:
1 – Юда не е прее*ал Христос, а го е предал;
2 – Адам не е изял сливата на Ева, а ябълката;
3 – и една от божиите заповеди не гласи ближи обичания си, а обичай ближния си.
– Ами тези от общ характер? – плахо попитал попът.
– Нищо важно не е, но занапред да знаеш, че литургията завършва с АМИН, а не с а`е е*ете си майката… И за кръстенето се използват ТРИ пръста: палец, показалец и среден, а не само среден.
