– Еииий, побъркаха ме тея разгонени котараци – мяу, та мяу! До такава степен издивях, че насъсках по тях кучето…
– И какво стана с котараците?
– Майната им на котараците! Някой да иска кученца?

Американецът, французинът и бай Ганьо пътували с чартърен полет. По някое време, малко дяволче кацнало на едното крило. То извадило голям трион и започнало да реже!
Американецът се провикнал:
– Давам ти хиляда долара бакшиш! Само – спри да режеш!
Рогатото създание се изрепчило:
– Няма пък!
И продължило да стърже още по-усърдно с триона!
Тогава се обадил французинът:
– Давам ти хиляда евро бакшиш! Само – спри да режеш!
Злото същество се захилило гадно:
– Гледай си работата!
И се задействало още по-нахъсано с инструмента!
Накрая, бай Ганьо се изцепил:
– Давам ти 40 лева надница! Само – продължавай да режеш!
Дяволчето го изгледало убийствено:
– Ти, нещо – луд ли си, бе? За някакви си пикливи 40 лева – няма да се трепя като идиот!
И веднага хвърлило триона!

Студент по медицина работел в свободното си време в една месарница за да може да се издържа по време на следването си. Работил и учил и най-накрая завършил и взел диплома, както и разпределение в АГ клиника. Дошъл и момента да извърши и първото си израждане на бебе. Всичко минало добре и младият лекар сложил бебето на кантара, обръщайки се към майката:
– Честито Ви момче! 3.200 килограма! Толкова ли да остане!?

Младеж в кварталната аптека:
– Дайте ми един презе*ватив.
Аптекарят:
– Само един?
– Да, довечера съм на вечеря у приятелката ми.
Замислил се малко:
– Всъщност, дайте ми два. Сестра и също е готина.
Пак се замислил…
– Я по-добре три. Майка и и тя не е за изпускане.
Отива вечерта у приятелката си. Цялата вечер е червен, като варен рак и думичка не обелва. След вечерята отиват в стаята на приятелката му и тя го пита:
– Какво става с теб? Цяла вечер мълчиш-не мога да те позная.
– Аз откъде да знам, че баща ти е аптекар в нашата аптека…

– Ти много обичаш да ходиш сам на лов. Но какво ще направиш, ако внезапно ти изскочи мечка?
– Ще я гръмна с пушката!
– Ами, ако оръжието засече?
– Ще я наръгам с ножа!
– Ами, ако острието се счупи?
– Ще хукна да бягам!
– Ами, ако се спънеш и паднеш?
– Ще се кача на някое дърво!
– Ами, ако клонът се счупи?
– Виж какво… Дай да изясним един въпрос! Ти, на кого си приятел? На мене или – на мечката!

Един театрален актьор бил много разсеян.
На режисьора – най-сетне му писнало и казал:
– Виж какво! Ще ти дам съвсем малка роля с една-единствена реплика! Надявам се да не оплескаш нещата пак! Значи, излизаш бавно на сцената. В ръката си държиш разкошна червена роза. Вдигаш ръката към лицето си, помирисваш цветето и въздъхваш:
“ Ах, сладкия аромат на моята любовница!“
Имай предвид, че това е финала на пиесата. Надявам се, публиката да се разплаче от вълнение! И представлението да има не*ивал успех! Ще се справиш, нали?
Оня кимнал:
– Няма проблеми! Ще се справя, естествено!
И така, дошла вечерта на премиерата. Залата била претъпкана. Всички актьори се раздали на макс – диалози, монолози, жестове и т. н.
Зрителите подсмърчали на тази любовна драма и – аха-аха да се разплачат!
Най-сетне дошъл редът на нашия човек. Той излязъл бавно на сцената. Вдигнал ръка към лицето си и въздъхнал:
– Ах! Сладкият аромат на моята любовница!
Но тук се случило нещо изключително странно!
Вместо да се разплачат – зрителите започнали да се смеят като побъркани!
Когато завесата се спуснала, режисьорът дръпнал актьора настрани и просъскал:
– Ей, заплес! Заради тебе – целият спектакъл се провали!
Оня замигал на парцали:
– Ама, какъв е проблема, бе, шефе! Нали изпълних всичко както ми беше поръчал! Нали излязох бавно на сцената. Помирисах си ръката и въздъхнах:
„Ах! Сладкият аромат на моята любовница!
Режисьорът се озъбил:
– Как така какъв е проблема? А къде отиде розата, бе, идиот?

Звъни телефона. Мъж от банката ми предлага кредит.
Аз:
– Не ми трябва.
Той:
– Имаме много изгодни условия!
Аз:
– Отношението ми към кредитите е отрицателно.
Той:
– Имали сте печален опит?
Аз:
– Вие как се отнасяте към с*кса между мъже?
Той:
– Отрицателно, разбира се!
Аз:
– Имали сте печален опит?
Той: Той ми затвори телефона…

– Ало, Мимето вкъщи ли е?
– Не, няма я!
– Ама как може бе? Кое време е? Какви родители сте? Да позвъните, да се поинтересувате къде е, да си я приберете? И аде по бързо, че нямам вече пари да я поя тая!

– Ало, ДАНС? Вие нали подслушвате?
– Това не Ви интересува!
– Интересува ме! Какво освен хляб и мляко, още поръча жената да купя?