Петка и Чапаев го закъсали страхотно в гората. Нямат нищо за ядене. Нямат никакво оръжие. Един ден Петка се прибира в колибата и носи две патици.
– А стига бе! – казва му Чапаев – как ги уби?!
– Много лесно. Открих два бумеранга до леглото ти и готово.
– Виж какво Петка – разярил се Чапаев – ако още веднъж ми пипнеш чорапите ще ти счупя одеалото в главата.

Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва:
– 100 грама водка.
– Нямаме, вчера свърши.
– Тогава сто грама коняк.
– И коняка свърши.
– Една бира?
– И бирата свършихме.
„Ясно, свръзката е пристигнала“, мисли си Щирлиц.

Щирлиц сяда пред компютъра и пише:
– dir
– Command not found
– Аха, UNIX – досеща се Щирлиц.
– Аха, Щирлиц – досеща се UNIX-а.

Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика:
– Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи!
Щирлиц си мисли: „голяма работа, аз пък ще изляза през входа“.

Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи.
– Мюлер! – мисли Щирлиц.
– Ти си Мюлер – мисли вълкът.

Разговарят Мюлер и Щирлиц:
Мюлер: Щирлиц, защо носите червени слипове?
Щирлиц трескаво мисли: „За това знаят само двама: Центъра и радистката. Центъра не е, значи ме е предала радистката.“
Мюлер: Щирлиц, не ме гледай, а си закопчай ципа на панталона!

Мюлер:
– Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша.
– Почвай с лошата.
– Ами онази руската пианистка всичко си е признала.
– И какво по-лошо от това?
– Ами признала го е не на мен, а на жена ти.

Американска бомба случайно удря китайското посолство в Белград.
Други американски бомби случайно удрят италианското, гръцкото, индийското и други посолства…
Щирлиц случайно получава повишение в чин.

Чебурашка и Крокодила Гена лежат на плажа. По някое време Крокодила Гена казва:
– Хайде да влезем да се изкъпем?
– Ти влизай, аз идвам след малко.
Влиза Гена и пак вика:
– Идваш ли във водата?
– Ааа, не, опасно е – има крокодили!

Слиза Исус на земята и гледа някакъв дядка седи и реве на някаква скала. Отишъл Исус при него и го попитал:
– Защо плачеш, дядо?
– Загубих сина си и сега той много ми липсва…
Исус се развълнувал от мъката на стареца…
– Как изглеждаше сина ти?
– Ами един такъв с пирони в ръцете и краката…
– Татко! – креснал Исус.
– Буратино! – зарадвал се стареца…