Андерсон отишъл в полицията да получи паспорта си.
– Къде сте роден? – пита го чиновникът.
– В Париж.
– Значи сте французин?
– Не, моите родители са датчани.
– Но вие сте роден във Франция, следователно сте французин.
– Значи, ако моята кучка се окучи в конюшнята, то нейните кученца трябва да бъдат наречени жребчета?

Гарабед се разболял от туберкулоза. Прегледал го докторът и му казал:
– Ще живеете още шест месеца максимум. Но ако искате да ги удължите малко, вземете си една козичка да ви храни и идете да живеете в планината на чист въздух.
Гарабед го послушал, купил коза и заминал за Рила. След три месеца се връща – здрав, румен и бодър. Отива право при лекаря и му казва:
– Е, докторе, аз оздравях, дори се чувствам с няколко години по-млад, само дето козичката от която пиех мляко нещо залиня.
Докторът отговорил:
– Аз не съм ветеринар, но доведете я, ще я прегледам.
Довел Гарабед козата, докторът я поогледал и казал:
– Ще ме прощавате, но това е козел!

Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято.
Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба.
„Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх.
Излизам и отивам в градската библиотека – там си поръчвам 3те тома на „Война и мир“. Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле.
Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам „Абе Петка какво ще правим сега“.
„Ами айде да ходим за риба“ ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.

Умрял Любо Пенев един ден и тръгнал към рая. Стигнал той до райската врата и почукал. Свети Петър отворил и попитал:
– Кой си ти бе?
– Как кой? Любо Пенев, номер 9…. на който не му изнася да духа супата!
– Не може да си Любо Пенев, щом още от първия път улучи вратата!!!

Решила добрата ламя Спаска да стане лоша. Срещнала тя в гората лисицата:
– Лисо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
– Ами няма.
И продължила по пътя си. Вървяла, вървяла ламята и срещнала вълка:
– Вълчо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
– Ами няма.
И си тръгнали по пътищата. Вървяла, вървяла ламята и срещнала заека:
– Зайо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
– Ами има.
– Казвай.
– Може ли да не дойда?
– Може.

Ламята Спаска наложила тежка ангария – на всеки 10 бутилки ракия 9 отивали при нея. Решил един селянин да се разправя с нея. Тръгнал към леговището й. Видял една пещера и помислил, че е там. Влезнал и извикал:
– Ламьо, трябва да поговориме!
– Добре де, само ми излез от задника…

Трима мъже вървели в пустинята. По едно време двама от тях казали на третия:
– Абе к’во ще кажеш ако те наебем.
– Вие да не сте луди?
– Айде бе, никой няма да разбере, сами сме, от един път педераст не се става.
След дълги увещания третият се съгласил и другите двама му се изредили. Да ама на тях им харесало и пак след дълги увещания го наебали.
По едно време третият попитал:
– Абе от трети път педераст става ли се?

Двама стари евреи, собственици на магазини за дрехи си говорят в кафенето. Единият казва:
– Ех, толкова пари дадох да го изуча моя син и сега какво? Сутрин спи до 10, идва на работа в 11, пие кафе до 12, после ходи на обяд до 2 и след това цял следобед се закача с манекените.
Другият евреин отговаря:
– Твоята е лесна, пък моята е 10 пъти по-лоша. Моят сутрин спи до 9, идва на работа в 10, пие чай до 11, после ходи на обяд до 2 и след това цял следобед се закача с манекените.
– Че какво толкова, също като моя син, няма разлика…
– Не приятелю, ти все пак продаваш женски дрехи, а аз мъжки – отговаря другия.

Киркор и Гарабед попаднали на самотен остров. Киркор си води дневник:
Ден 1: скука
Ден 2: голяма скука
Ден 3: ужасна скука
Ден 4: космическа скука
Ден 5: Гарабед взе да ми харесва
Ден 6: Гарабед все повече ми харесва
Ден 7: Гарабед ме изпревари

– Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи?
– Не знам, Гарабед, какво е?
– Риба!
– Чакай, чакай, защо е на дървото?
– Там я сложих.
– Защо е синя?
– Боядисах я.
– А защо пищи?
– За да не познаеш!