В България отново настъпила криза. Всичко поскъпва, хората обедняват. В час на класния учителката решила да пита децата как техните семейства ще се справят. Пръв вдигнал ръка Тошко.
Учителката:
– Кажи Тошко, моето момче как вашето семейство ще се справи?
Тошко:
– Ами татко реши да отвинти всички крушки и да остави само една, като се местим в друга стая, местим и крушката и така ще икономисваме ток.
Петърчо и той вдигнал ръка.
Учителката:
– Кажи Петърчо, вие как ще се справите?
Петърчо:
– Ами тати реши да затапи всички чешми и да остави само една, за миене за пиене, за всичко. Така ще икономисаме вода.
Учителката:
– Браво Петърчо. Иванчо, а ти защо мълчиш? Я, кажи вие как ще се справите? Иванчо:
– Ами ние госпожо, решихме да продадем мама.
Учителката:
– Е, как така бе Иванчо, ще продавате майка ти?! Защо?
Иванчо:
– Ами аз не суча, тати не е*е, за какво да я храним.

– Тате, а защо всички искат кризата час по-скоро да достигне дъното?
– Защото, когато удавникът стигне до дъното, той почва да изплува.

Осемдесет и шест годишен мъж отишъл на годишен преглед. Той се похвалил на лекаря:
– Ожених се за осемнайсетгодишно момиче, което забременя от мен. Какво ще кажете, а, докторе?
Лекарят се замислил за миг и отвърнал:
– Ще ви разкажа нещо. Имам един познат, който е голям ловец, но един ден бързал и вместо пушката взел чадъра си. Случило се така, че срещнал огромна мечка. Той вдигнал чадъра, насочил го към звяра и натиснал дръжката. И познайте какво се случило. Мечката паднала мъртва.
– Невъзможно – заявил старецът. – Сигурно я е застрелял някой друг.
– Точно това искам да кажа и аз – отвърнал докторът.

– Как можахте да оставите да ме оперира студент?
– Студентите трябва да се упражняват, а Вашият случай си беше безнадежден.
– Но докторе…
– Аз не съм доктор, аз съм апостол Петър.

– От какво почина съпругът ви?
– От наколенката на доктор Ливайн.
– ???
– Ами започна да се напива и да ме бие. Сложих му наколенката на шията…

Екзекуция. Напрежение. Палачът вдига брадвата. Осъденият пита:
– Кой ден сме днес?
– Понеделник – отвръща палачът.
– Егати гадната седмица се задава! – измърморил осъденият.

Бивш месар решил да си смени професията и станал акушер. При първото израждане слага бебето на везните и се обръща към родилката:
– Три килограма и двеста грама. Толкова ли да остане?

Негър обяснява защо са му слънчеви очила на плажа:
– Значи, белите ги виждам като мулатки, мулатките – като негърки, а негърките въобще не ги виждам!

– Дядо ми знаеше в кой ден ще умре, даже и часа знаеше.
– Екстрасенс ли е бил?
– Какъв ти екстрасенс! Съдията му каза!

По брега върви мъж с фотоапарат. При него дотичва жена:
– Бързо, бързо! Мъжът ми се дави!
– Съжалявам, но ми свърши лентата…