Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита:
– Има ли някакви въпроси?
Отзад се надига Вуте:
– Сакам да питам дека е житото?
Настава смут – крясъци, шамари, счупени столове…
След една година: събрание, доклад, овации…
– Има ли някакви въпроси?
Нане се надига тоя път:
– Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?

Един човек много обичал да разказва политически вицове. Тази информация стигнала до когото трябва. Дошли съответните служби, хванали човека и го набили. След това му предложили тест за благонадждност:
– Ако сега пред тебе се появят Клинтън и Костов и трябва да убиеш един от двамата – кой ще избереш?
– Костов.
Пак го били и пак го попитали:
– Ако сега пред тебе застанат Клинтън и Костов и имаш един куршум в пистолета – кого ще убиеш?
Човека погледнал хитричко и попитал:
– Ами вие кого бихте убили?
– Клинтън, естествено!
– Ето видяхте ли? За мен пак остана Костов.

Питат кандидат на изборите:
– Защо се кандидатирахте?
– Как защо? Не виждате ли какво става наоколо? Властта тъне в разкош, корупция, безделие…
– И вие искате да се борите с това ли?
– Не, искам и аз да участвам!

Премиерът пред Парламента:
– Преди нашето правителство да дойде на власт страната беше на ръба на пропастта. Но ние й помогнахме да направи крачка напред.

Железопътна катастрофа. От релсите е излязъл специален влак с депутати. Пристига спасителен отряд и намират всички депутати погребани от местните жители.
– Какво стана, бе? Всичките ли бяха мъртви? – пита шефа на отряда.
– Да! Е, някой се опитваха да ни убедят, че са живи, ама нали ги знаете депутатите – винаги лъжат…

Българин е в командировка в Япония. Попада на едно погребение и понеже нищо друго не разбирал се зачел в надписите по надгробните камъни (естествено само цифрите разбирал).
Направило му впечетление, че всички надгробни камъни носят малки числа – 23, 18, 10 и т.н.
Попитал нашия човек да не би това да е някакво детско гробище и хората му обяснили, че според тяхната традиция се отбелязват само щастливо преживените години, за останалите нямало смисъл да се отбелязват.
Замислил се нашият човек Ганьо и рекъл:
„Еееех… мене пък ще ме пишат мъртво роден!“

– Имате ли някаква работа за мен? – разпитва безработен човек в строителна фирма.
– Може и да се намери… Какво сте работили преди да останете без работа?
– Занимавах се с политика. Бях министър.
– И вие смятате, че в строителството има работа за бивши министри? Питам ви, какво може да прави един министър в строителството?
– Мисля, че бих могъл да правя първата копка на всяка нова сграда…

Кореспондент на чужд вестник пристига в един наш град. Целта му е, да напише статия за живота на простите хорица в комунистическото общество, която да се използва за пропаганда. За да стане статията колкото се може по-зловеща той влиза в една кръчма и задава въпроси на най-пияният човек в нея:
– Кажете ми, господине. При нас във всяко семейство практически има автомобил, а при вас например, има ли автомобил?
– Им-м-м-ма! И не един, а два даже!
– Как два?
– Ами ей сега като те тресна със стола по тиквата и ще пратят една кола за теб, и една за мен…

В министерството на земеделието започнали да развъждат лъвове. Всичко вървяло много добре, докато не се случило произшествие и се наложило да пратят лъвовете в зоологическата градина.
Стоят там лъвовете и единият се кара на другия:
– И защо ти трябваше да ядеш чистачката? Да беше взел пример от мен – изядох петнадесет чиновници и никой не забеляза.

В трамвая умира човек. Идва полиция. Разпитват пътниците:
– Не видяхте ли, че човекът до вас умира?
– Не видях – оправдава се един. – Той непрекъснато повтаряше „Лошо ми е! Лошо ми е!“, но в тия времена на кого ли му е добре…