Началото на демокрацията. Купонен режим. Върви си един обикновен човек, оглежда магазините и си мърмори:
– Сирене няма… яйца няма… месо няма… мляко няма…
Идва до него полицай и строго му казва:
– Ако не млъкнеш веднага, ще те ударя с пистолета по главата!
– Ето, нали ти казвам – и патрони няма…

Питат кандидат на изборите:
– Защо се кандидатирахте?
– Как защо? Не виждате ли какво става наоколо? Властта тъне в разкош, корупция, безделие…
– И вие искате да се борите с това ли?
– Не, искам и аз да участвам!

Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва.
– Кой кихна? (мълчание…)
– Първи ред, стани! Да се разстреля!
Бурни аплодисменти.
– Кой кихна? (мълчание пак…)
– Втори ред, стани! Да се разстреля!
Дълго нестихващи аплодисменти.
– Кой кихна? (мълчание…)
– Трети ред, стани! Да се разстреля!
Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи „Слава на великия Сталин!“
– Кой кихна?
– Аз, аз… (ридания…)
– Наздраве, другарю!

Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове.
Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали:
– Какво стана, защо си оклюмал?
– Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил „зелен“.
Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко:
– Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина.
След това влиза Бобът и той излиза в същия вид:
– Да им… Не ме приеха, казаха, че съм „издавал тайна“.
Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали:
– Какво стана, да не би да те приеха?
– Приеха ме! Казаха: една „тиква“ повече или по-малко – все тая и ме приеха.

Ясер Арафат дава кръв за пострадалите американци, става и с доволен вид си тръгва. Само след минута се връща на бегом:
– Пуста склероза! Нали трябваше да дам и урина.

Изобретили такава машина – от двама негри един бял прави. Прекарали всички черни но останал един…
Търсили, търсили втори, ама нъц – всички вече били бели. Решили да вземат една маймуна, за да стане чифта. Пуснали ги двамцата и чакат резултата, излиза нещо и го питат:
– Я гражданино, елате да ви огледаме!
– Аз не съм гражданин, аз съм конституционният министър-председател!

Разговарят двама политици. Единият държи дебела книга.
– Какво четеш? – пита другия.
-„Капитал“ от Карл Май.
-„Капитал“ не е от Карл Май, а от Карл Маркс.
– Божеее! – плеснал се по челото първият.- Аз прочетох вече 100 страници и се чудя защо още не съм стигнал до индианците.

Американски ветеран разказва пред деца спомени от войната с Виетнам.
– Нахлухме на тяхна територия и започнахме да унищожаваме всичко наред. Още малко ни оставаше до Ханой… Тогава изведнъж се появиха едни едри руси мъжаги и като ни подпукаха с шутове, та обратно чак до границата.
– А защо с ритници, какво са правели с ръцете си? – пита едно хлапе.
– Дърпаха си очите настрани, за да приличат на виетнамци…