Един човек, научил страхотен политически виц. Толкова му харесвал, че не можел да се стърпи да не го каже на някого. Излезнал на улицата и на първия срещнат човек му казал:
– Знам страхотен политически виц. Искаш ли да ти го кажа?
– Аз съм милиционер!
– Нищо! Ще говоря бавно и ще повтарям по два пъти!

Един човек много обичал да разказва политически вицове. Тази информация стигнала до когото трябва. Дошли съответните служби, хванали човека и го набили. След това му предложили тест за благонадждност:
– Ако сега пред тебе се появят Клинтън и Костов и трябва да убиеш един от двамата – кой ще избереш?
– Костов.
Пак го били и пак го попитали:
– Ако сега пред тебе застанат Клинтън и Костов и имаш един куршум в пистолета – кого ще убиеш?
Човека погледнал хитричко и попитал:
– Ами вие кого бихте убили?
– Клинтън, естествено!
– Ето видяхте ли? За мен пак остана Костов.

Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите:
– Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!

– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година.
Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка.
– Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин!
– Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: „Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ“. А той каза само „Вън!“
… а очите му добри, добри…

– Защо Клинтън се гневи на Саддам?
– Завижда му за харемите.

– Има ли в България средна класа?
– Има. Тя се състои от политическия елит на посредствените политици.

Въпрос: Кой е най-добрият изход от кризата в България?
Отговор: Аерогара „София“.

Прави Петър Стоянов сутрешния си крос. Когато решил да се прибере, забелязъл че си е забравил да си вземе ключа.
Тропа на вратата:
– Антонина, Антонина, отвори ми!
Г-жа Стоянова, все още сънена, явно не познала президента:
– Кой е?
– ТОЙ Е!