През 70-те години Брежнев говори на митинг в Москва:
– Другари, през 1980 г. всеки жител на СССР ще има мотоциклет!
Тълпата реве:
– Ураааа, мотоциклееет, мотоциклееет…
Брежнев продължава:
– Другари, през 1990 г. всеки наш гражданин ще има автомобил!
Тълпата:
– Ураааа, автомобиииил, автомобииииил…
– Другари, през 2000 г. всеки гражданин на СССР ще може да си купи въртолет!
Тълпата изпада в луд екстаз:
– Уррррррраааааааааа, върртоолеееееееет, въртолеееееееет…
Една бабичка обаче пита:
– Другарю Брежнев, че защо ми е на мен пък въртолет?
– Ех, колко си проста, бабо! Чуеш например, че в Киев са пуснали макарони и литваш да си купиш…

Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин:
– Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: „Другарю, вие защо не носите талпата?“, а аз му казвам „Ако ти се носи, носи си я сам“.
– Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после?
– После дойде един висок в шинел и пита: „Какво става тук?“, а този, ниския, му отговаря „Този другар не иска да носи талпите.“. „Ами като не иска да носи, да ходи да реже“ – отговаря високия.
– Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после?
– Ами после рязах. До 1958 година…

В час по история учителката на Иванчо обяснява:
– Деца, партизанското име на Тодор Живков е било Янко….
Иванчо настойчиво вдига ръка. Учителката го вдига.
– Кажи Иванчо?
– Моля, другарко, оттам ли идва лафа „Кура ми Янко“?

Пуска се слух,че Брежнев е умрял. Радиото опровергава (гласът на Брежнев):
– Някои хора разпространяват неверни слухове, че аз съм бил мъртъв и гласът ми се разнасял от грамофонна плоча… лоча… лоча… лоча…

Позната история – по времето на комунизма някакъв човек в Москва имал папагал, който постоянно псувал партията и съветската власт. На гости на нашия човек щял да дойде някакъв партиен функционер. За да не стане гаф той затворил папагала в хладилника. След като партиецът си тръгнал, той извадил папагала от хладилника и папагалът закрещял с всички сили:
– Слава на великия Съветски Съюз! Да живее КПСС и нейната ръководна роля в нашия живот, да живее гениалният Брежнев!
Човекът се шашнал:
– Чакай бе, какво ти става, защо говориш така?
– Два часа Сибир ми стигат…

Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл:
– Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочил.
Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала:
– Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочила.
Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата.
Тошо с недоумение попитал:
– Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън?
– Че това за четирима стига ли? – казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.

Анонимен глас попитал радио Ереван:
– Може ли един щастлив народ да живее цяла година без да яде?
– Не може, г-н Кастро! – отговорило радиото.

Умрял Тито. В Югославия обявили „мука“ (национален траур).
Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на
траура, звънят в националното радио да питат:
– Да пиемо мое ли?
– Не мой! Мука!
– А да играмо?
– Не мой – мука. Да ви е тужно!
– А да йебаме мое ли?
– Мое. Али свакой со своя жена – да му е тужно. Да е пуна муката!

Делегат се завръща у дома от конкрес на БКП. Сяда на масата и мълчи.
Жена му го пита:
– Да ти сложа ли да ядеш?
Мълчи, вдига ръка – гласува „за“.
– Да ти сложа ли и салатка?
Пак мълчи, гласува „за“.
– Ракийка да ти сипя?
Ръкопляска.

Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва.
– Кой кихна? (мълчание…)
– Първи ред, стани! Да се разстреля!
Бурни аплодисменти.
– Кой кихна? (мълчание пак…)
– Втори ред, стани! Да се разстреля!
Дълго нестихващи аплодисменти.
– Кой кихна? (мълчание…)
– Трети ред, стани! Да се разстреля!
Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи „Слава на великия Сталин!“
– Кой кихна?
– Аз, аз… (ридания…)
– Наздраве, другарю!