– Искам ръката на дъщеря ви!
– Малката или голямата?
– Как? Нима ръцете й са различни?

Разговор между контрола и пътник в градски автобус:
– Вашето билетче?
– Моето билетче.
– Вашето билетче?
– Моето билетче.
– Вие какво зациклихте ли? Други думи не знаете ли?
– Знам. Прахосмукачка…
– Да не сте болен?
– Да не сте доктор?
– Не съм доктор!
– Аз пък не съм водопроводчик.
– Май ви хлопа дъската…
– Що, да не сте дърводелец?… А, ето я и мойта спирка !

Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква „П“. Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце:
– Кажи, Иванчо.
– „Подсъзнание“, госпожо.
– Браво, Иванчо – отдъхнала си тя – И какво значи „подсъзнание“?
– Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена?
– Ами – позачервила се учителката – тази, която го смуче…
– Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите – то е подсъзнание.

Доктор пита пациентката си:
– С колко мъже сте имали полови контакти в скоро време?
– Петима.
– Е, не е много.
– Така си е, кофти седмица…

Антъни разглежда новия си апартамент и въздъхва: „Ако е вярно, че престъпникът се връща на местопрестъплението, тук трябва да гъмжи от строители и бояджии!“

В операта:
– Не ти ли харесва? – пита съпругата.
– Не! Тенорът е просто ужасен!
– Тогава да си тръгваме.
– В никакъв случай! В трето действие ще го убият. Не мога да пропусна това удоволствие.

Tелефонът звъни, секретарката вдига. Женски глас пита:
– Ало, може ли господин Петров…
– Не, скъпа, не може, преди малко го пробвах!

Девойка решила да стане фолкпевица. Както си му е редът, сложила си силикон, удължила си косата, изрусила се, научила една песен.
Излиза първата вечер да пее в заведение, изпява песента, публиката неочаквано аплодира силно, нестихващо, чуват се викове „Биииис!!!“
Момичето се стресва, понеже не знае друга песен, но излиза отново и изпява същата песен.
Публиката отново аплодира шумно и неистово я вика на бис.
След седемнайстото излизане певицата се усетила, че нещо не е наред и попитала:
– Докога на бис?
– Докато се научиш да пееш.

Върви един човек през полето и вижда край пътя – бездънна яма. Спрял се, хвърлил в нея клечка, после камъче – нищо. Завъртял се, видял грамаден камък, с мъка го дигнал и го хвърлил в ямата. След секунда от близките храсти изхвърчала една коза и без да издаде нито звук се метнала в ямата! Човекът се шашнал! След няколко минути по пътя се задал един старец. Спрял се до нашия човек и го пита:
– А бе, да си виждал тук една коза?
– Да! Дойде и се хвърли в ямата край пътя!
– А, не може да бъде, аз я бях вързал здраво за един голям камък!

Група момчета препречват пътя на една възрастна жена:
– Бабо, сваляй гащите! – подканило я едно от хлапетата.
– Недейте, момчета, стара съм, не ставам за такива работи – молила се жената.
– Не, бабо, сваляй гащите! – не отстъпвали тинейжърите.
Накрая бабата – какво да прави, свалила гащите.
– На, обуй тези новите! Ние сме тимуровска команда.