Една студентка се явява на изпит при много стеснителен асистент, който се чуди как да си поиска. Хък-мък, по едно време той казал:
– Ами не знаете колежке, ама нали, ако може така… разбирате за какво става дума…
– Да изплюя дъвката или да си сваля бикините?

Студентка разказва на по-малката си сестра:
– В моето общежитие се правят такива неща, за които никога не бих се досетила, че са възможни, ако самата не участвах в тях…

Разговор между наемател и неговата хазайка:
– Когато напусках предишната си квартира, хазайката плака!
– Не се вълнувайте! Това няма да се случи с мен. Вземам наема предварително.

Из кандидат-студентско съчинение:
„По това време е имало и жени-воеводки, които са обладавали по стотина-двеста яки мъже. Но това не било верният път за освобождението на България.“

Студентка, изящно гримирана, с много къса пола влиза на изпит. Сяда пред професора, кръстосва крака, присвива поглед и устните и потреперват:
– Господин професор, всичко бих дала от себе си само и само да ми дадете този изпит!
– И ще направите каквото поискам? – пита професорът.
– Да, всичко… – казва студентката и повдига с ръце бюста си.
– Добре колежке – тогава искам да отидете и да си прочетете материала за изпита.

Баща на син:
– Е, сине, как мина денят ти в училище?
– Ми, к’во да ти кажа… Всичко е добре, само дето се чудя защo си губим времето между междучасията?

Учител по физическо възпитание към строените ученици (строго):
– Виждам хора в строя, дето липсват!

Срещат се двама съученици.
– Как е, какво ново при тебе?
– Записах се да уча медицина.
– Аз пък ветеринар… Значи ще можем да се лекуваме един друг.

Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика:
– Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата.
А студента злобно пита:
– Вие знаете ли кой съм аз?
– Не.
Студента мушка листа си между всички други и нагло казва:
– Не ви и трябва…