В килията затворник разказва на съкафезника:
– Реших да обера една вила. Цял месец храних кучето, което я пази с колбаси. То ме обикна като роден баща накрая. И през нощта без никакво усилие проникнах във вилата. А в коридора настъпих опашката на котката…

– Мария, ти се обличаш прекрасно! Колко получава мъжът ти?
– Последният път получи две години и шест месеца…

В банката.
– Слушайте, какво се мотаете? Решавайте по-бързо – ще теглите ли пари или ще внасяте?
– Разбира се, че ще тегля… По дяволите! Къде съм заврял пистолета?

– Защо решихте да ограбите точно този магазин? – пита съдията.
– Защото е близо до дома ми, а аз не исках да оставям дълго празен апартамента си. Сами знаете в какви времена живеем…

Затворник се оплаква на надзирателя:
– Храната ви е направо отвратителна! Днес в супата си намерих патрони, а в салатата – пистолет!

– Обвиняеми, разкажете как ранихте вашия приятел.
– Исках просто да прогоня от челото му комар.
– Но защо за това използвахте бутилка?
– Нямах време да разсъждавам, защото комарът можеше да отлети.

След като изслушва пледоарията на защитата, съдията, малко смутен, отбелязва:
– Ако съм разбрал всичко както трябва, не ми остава нищо друго, освен да причисля подсъдимия към светците…

Гледа се дело за изнасилване. Пострадалата се явява със страшно къса пола. Съдията я пита:
– Какво, предлагате направо да преминем към оглед на местопрестъплението ли?

Съдията съобщава на подсъдимия:
– Заради тази повторна кражба сте осъден на шест години затвор! Доволен ли сте от присъдата?
– Разбира се! Щях да бъда доволен и с по-малка! – отговаря осъденият.

В затвора. Килията на джебчиите наблюдава с интерес концерт на цигулар-виртуоз.
– Какво сте се зазяпали? – любопитства надзирателят.
– Погледни, погледни – отговаря възторжено седналият до вратата джебчия. – Такива ловки пръсти, а да си губи времето с глупости…