Върви си един лекар в лудницата и среща един пациент който пищи и вика:
-Ааааа!Махай ги,махай ги-и-и-и-и!!!
Лекарят пита:
-Какво ви има?
Лудият казва:
-Докторе, мисля, че имам бели мишки по тялото!Аааа!-продължава да пищи и да маха ръце,сякаш гони мишките.
Докторът на свой ред запищява и крещи:
-Аааааааа,не ги бутай към мен твоите мишки,моля ти се!

– Хората смятат, че съм пряма, предизвикателна и нахална – обяснява пациентката.
– Много добре разбирам, госпожице – отговаря психиатърът. – Но все пак трябва да си взема някои бележки, затова бихте ли слезли за малко от коленете ми?

Шефът на лудницата събира трима луди и им казва:
– Момчета слушаите, защото който ми каже на колко е равно осем по седем ще го изпишем веднага.
Първият луд мислил, мислил и казал – четвъртък. Вторият луд мислил, мислил и казал – 198. А пък третият без да се замисли казал 56.
Тогава шефа се израдвал много и попитал лудия:
– Браво бе Пешо, ама как разбра?
А лудият се усмихнал и казал:
– Елементарно, разделих четвъртьк на 198…….

Комисия идва на посещение в лудницата. От тълпата луди изскача един, вдигнал стол над главата си, и подгонва една мадама от комисията. Оная бяга, пищи, лудият я гони…
Стигат до последния етаж на лудницата, жената вече няма на къде да бяга и решава да се предаде. Обръща се с лице към лудия и чака съдбата си…
Оня галантно й поднася стола:
– Заповядайте, седнете…

При психиатъра:
– И откога си плащате данъците с удоволствие?!

– Каква е разликата между лудия и неврастеника?
– Лудият мисли, че две по две е пет. А неврастеникът знае, че две по две е четири, но това ужасно го разстройва.

Пациент се оплаква на психиатър:
– Докторе, в последно време съм притеснен за умствените си способности.
– Какви са симптомите?
– Много тревожни! Всичко, което каже жена ми, ми изглежда разумно.

– Нима не вярвате, че стават чудеса? – закачливо попита доктора.
– Разбира се, че вярваме! – в хор се развикаха пациентите на психиатрията.

Пациент се оплаква на психиатъра си:
– Докторе, всяка нощ сънувам, че ме гони едно страшно чудовище.
– Ами що не вземеш да го разкараш по дяволите?
– Как?
– Кажи му да ходи другаде.
– Къде?
– Къде, къде… Няма значение, кажи му каквото ти дойде наум.
Вечерта доктора ляга да спи. Изпод кревата му се измъква неописуемо страшилище:
– Докторе, пратиха ме при теб…