Срещат се двама приятели на улицата и единия пита другия:
– Къде си се забързал?
– Отивам на психиатър.
– Тъй ли, че защо, изглеждаш ми здрав…
– Абе, нещо започнах да помня като слон…
– Че това не е чак толкова лошо!?
– Може и да си прав, има и хубави неща – замечтано отговаря първият – зелената джунгла, първата слоница…

– Докторе, не мога да заспивам вечер.
– Опитахте ли да броите овце?
– Опитах, не помага.
– Тогава нека всяка овца да ви разказва биографията си.

В психиатрията:
– Докторе, болният от трета стая се обяви за Цезар и заплашва, че ще разруши Картаген.
– Сложете му усмирителна риза!
– А болният от осма стая се обяви за Дон Жуан.
– На него му сложете усмирителни гащи!

Жена върви по коридора на психиатрията. На една маса седят трима луди и играят на домино. Жената стига до някаква врата, хваща дръжката, дърпа – вратата не се отваря. Тръгва да си ходи, а единия луд се обажда:
– Дръпни по-силно!
Връща се жената, дърпа по-силно – резултата е същият.
– Абе, силно дърпай!
Дърпа пак – нищо.
Обръща се към лудия и казва:
– Ами заключено е!
– Ама ти искаш да влезеш ли? Аз пък си помислих, че ти трябва дръжката…

Един върви и влачи след себе си дълъг конец. Среща го друг и го пита:
– Защо влачиш тоя конец?
– А ти какво искаш, да го бутам ли?